Величието на Франция

— И възвести се този път бог! И порази той бащата в окото и сина в ухото! Първия, защото не желаеше да прозре истините на Реформацията, а втория, защото отказваше да се вслуша в тях!

— И последиците са налице! — намеси се баща ми. — Фамилията Дьо Гиз е отстранена от властта. Никога досега обстановката в кралството не е била по-благоприятна за делото ни. Наша страна взеха и две височайши особи — наварският крал Антоан Бурбонски75 и брат му, принц Дьо Конде76, хвърлен в тъмница от Дьо Гиз, но освободен наскоро от кралица Катерина, която в момента е регентка, тъй като Шарл IX77 е още непълнолетен. Колини е възстановен в чин. Той е пак адмирал на Франция, а Д’Андьоло — отново генерал-лейтенант от пехотата. Десетима епископи в кралството, между които и Перигьойският, са се произнесли в наша полза. Тайно ни покровителства и новоназначеният от кралицата канцлер, Мишел дьо Л’Опитал78, а се говори, че и самата регентка е склонна да признае Реформацията. В действителност — додаде баща ми и по устните му пробяга лека усмивка — кралицата е вълчица, но и тя, подобно на Йоновата вълчица, се преструва на агънце. — За миг той замълча, сетне продължи: — Дори и тук, в Перигор, четиримата братя Комон, чието могъщество се опира на непревземаемия замък Кастелно, отдавна се приобщиха към Делото, а и барон Дьо Бирон79, командир на кралските дружини в Сарлатското сенешалство, не ще тръгне насреща ни, дори и да му заповядат. И доказателство за това е, че по време на декемврийските размирици в Сарлат, когато простолюдието възропта, задето тук присъстващият пастор Дюроа погреба в общинското гробище едного от нашите, господин Делпейра, без да го опява и да му кади тамян. Бирон отказа на сарлатския епископ подкрепата на войниците си. — Тук баща ми отново замълча, след което подхвана изтежко, като наблягаше силно на всяка дума: — След дълги размисли, двамата с господин Дьо Совтер решихме, че е настъпил моментът веднъж завинаги да се отречем от литургията и открито да признаем нашето вероизповедание. Е, а вий какво ще кажете, господа синове мои? — отсече той и като се изстъпи предизвикателно насреща ни с ръце на кръста, измери ни един подир друг с нетърпелив, суров поглед. — Говорете! Ще ли последвате баща си?