И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— О, току-що се чух с господин Чилтън. Приготвих адресите, които ви трябват. Ще ви ги изпратим.
С широка усмивка Данс продиктува имейл адреса си.
— Тръгнаха. През няколко часа ще проверявам блога и ще ви пращам новите адреси.
— Спасявате им живота… буквално.
— Става дума за онова момче, което си разчиства сметките, нали? — мрачно попита мъжът. — Сатанистът? Наистина ли са открили биологични оръжия в шкафчето му?
„Божичко!“ — рече си Данс. Слуховете се разпространяваха по-бързо от горски пожар.
— Засега нямаме точна представа — както винаги неангажиращо отбеляза тя.
След няколко минути компютърът й сигнализира за нов имейл.
— Ето ги — каза на Боулинг.
Той се изправи и застана зад нея. Наведе се, подпрял ръка на облегалката на стола й. Усети деликатния аромат на афтършейв. Приятно.
— Добре. Това, разбира се, са компютърни адреси. Трябва да се свържем с всички интернет доставчици и да разберем имената и истинските координати. Веднага се заемам.
Данс принтира списъка с около трийсет адреса и му го подаде. Той се върна в своя ъгъл на леговището и седна пред компютъра си.
— Май се добрахме до нещо, шефе. — Ти Джей разпращаше снимки на маската из уебсайтовете и блоговете и питаше дали на някого му говори нещо. Прокара ръка през къдравата си червена коса и продължи: — Похвали ме.
— Какво откри?
— Маската прилича на герой от компютърна игра. Кетцал.
— Какво?
— Така се казва. Демон е. Очите му пускат лъчи, с които изпепелява хората. Издава само стенания, понеже някой му е зашил устните.
— Значи си разчиства сметките с онези, които могат да общуват.
— Не съм му правил психоанализа, шефе — каза Ти Джей.
— Честен, както винаги — усмихна се Данс.
— Играта — продължи той — се казва „Дименшън Куест“.
— МОРИ — обяви Боулинг, без да откъсва поглед от компютърния екран.
— Какво?
— Мултиплеърна онлайн ролева игра. Наричам ги морита. А „Дименшън Куест“ е най-популярната.
— Ще ни помогне ли?
— Не знам. Ще видим, когато влезем в компютъра на Травис.
Допадна й увереността му — „когато“, а не „ако“. Облегна се назад, взе телефона и се обади на майка си. Тя пак не вдигна.
Накрая набра баща си.
— Здрасти, Кейти.
— Как е мама, татко? Не ми се обажда.
— О… — поколеба се той. — Притеснена е, разбира се. Май с никого не й се говори.
Данс си спомни колко дълго разговаря Еди със сестра й Бетси вчера.
— Нещо ново от Шийди?
— Не. Каза, че прави проучване.
— Татко, мама не е казала нищо, когато са я арестували, нали?
— На полицаите?
— Или на Харпър, прокурора?
— Не.
— Добре.
Прииска й се да го помоли да й даде майка й. Но нямаше да понесе отказа. Затова ведро продължи:
— Нали ще дойдете на вечеря днес?
Той я увери, че непременно ще дойдат, макар в тона му да усети несигурност.
— Обичам те, татко. Предай поздрави на мама.
— Чао, Кейти.
Данс се взира в телефона няколко минути. После се отправи към кабинета на шефа. Влезе, без да почука.
Овърби тъкмо оставяше слушалката. Кимна към телефона.
— Някакъв резултат от уликите в дома на Кели Морган? Нещо за веществото? Обадиха се от новинарския канал.
Катрин затвори вратата. Овърби я изгледа неспокойно.
— Не е биологично оръжие, Чарлс. Слухове са.
Тя изреди новите насоки — маската, щатското возило, информацията от Кейтлин Гарднър, че Травис обича крайбрежието, препаратите за почистване.
— И Чилтън съдейства. Даде ни интернет адресите на участниците във форума.
— Добре.
Телефонът на Овърби иззвъня. Той го погледна, но остави асистентката да вдигне.
— Знаеше ли, че се канят да арестуват майка ми, Чарлс?
— Аз… не, разбира се — примигна той.
— Какво ти каза Харпър?
— Че проверява натовареността на Бюрото — отбранително избъбри той. — Както ти казах вчера.
Не можа да разбере дали лъже. И знаеше защо — нарушаваше първото правило в кинесиката: „Не действай емоционално“. Затова не можеше да определи дали шефът я е предал.