Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Шофьорът бе завил по „Кентърбъри“ и бе спрял на знака „Стоп“.
— Нагоре по „Доувър“ — отговорих аз.
Дадох му указания как да стигне до дома ми и на лицето му се изписа озадаченост, докато минавахме покрай къщите, построени в готически стил от осемнайсети век в най-богаташкия квартал на града. Спряхме пред външната ми врата и той се вторачи в каменната ограда и в градината, сетне ме погледна изпитателно.
Слязох от таксито и му дадох банкнотата от двайсет долара, а той рече:
— Не се тревожете, госпожо. Виждал съм какво ли не, но не съм казвал никому нищо.
Сега за него явно бях съпруга на богаташ, която имаше бурна любовна връзка с детектив от полицията.
— Хубав принцип — казах аз и отново се закашлях.
Влязох в дома си и изпитах огромно облекчение. Съблякох се и застанах под горещия душ. Вдишвах парата и се опитвах да прочистя белите си дробове. Увих се в дебелия си хавлиен халат и в същия миг телефонът иззвъня. Беше четири следобед.
— Доктор Скарпета? — попита Филдинг.
— Току-що се прибрах.
— По гласа ти личи, че не си добре.
— Наистина не съм добре.
— Новината, която ще ти кажа, ще те разстрои още повече. На остров Танжер вероятно има още два случая на заболяване.
— О, не!
— Майка и дъщеря. Четирийсет градуса температура и обрив. От Центъра за контрол и превенция на заболяванията са изпратили екип и преносими изолатори.
— Как е Уинго?
Той млъкна, сякаш беше озадачен.
— Добре. Защо?
— Уинго ми помагаше при аутопсията на торса — напомних му аз.
— А, да. Ами, същия си е. Както обикновено.
Успокоих се, седнах и затворих очи.
— Какво става с пробите, които занесе в Атланта? — попита Филдинг.
— Изследват ги.
— Тогава още не знаем каква е тази болест.
— Всичко сочи към едра шарка. Поне засега изглежда така.
— Не съм виждал болни от едра шарка. А ти?
— Досега не бях виждала. Може би проказата е по-лошо. Достатъчно неприятно е да умреш от такава болест, но обезобразяването е жестоко. — Отново се закашлях и почувствах силна жажда. — Ще се видим утре сутринта и ще измислим какво да правим.
— Струва ми се, че не трябва да ходиш никъде.
— Имаш право. Но нямам друг избор.
Затворих, сетне потърсих Брет Мартин от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, но ми отговори телефонен секретар. Оставих съобщение и на Фуджицубо. Сигурно си беше вкъщи, като повечето си колеги.
— По дяволите — изругах аз, сложих чайника на печката и потърсих чай в бюфета.
В пет часа се обадих на Уесли. Поне в Куонтико хората още работеха.
— Слава богу, че все някъде отговарят на обажданията — не се сдържах пред секретарката му. — Там ли е Уесли?
Гласът му прозвуча толкова енергично и бодро, че мигновено ме нервира.
— Нямаш право да се чувстваш толкова добре — рекох аз.
— Болна си от грип.
— Не знам от какво съм болна.
— Това ли било? — Той се притесни и настроението му се развали.
— Не знам. Само мога да гадая.
— Не искам да те тревожа…
— Тогава не го прави — прекъснах го аз.
— Кей, трябва да погледнеш истината в очите. Ами ако не е грип?
Не казах нищо, защото не можех да понеса тази мисъл.
— Моля те — продължи той. — Не отхвърляй тази вероятност. Не се преструвай, че това е като повечето неща в живота ти.
— Вбесяваш ме. Кацам на проклетото летище, а Марино не ме иска в колата си, затова взимам такси. Шофьорът мисли, че имаме интимна връзка с Марино, за която богатият ми съпруг не знае. През цялото време ме тресе и ме боли навсякъде. И единственото ми желание е да се прибера вкъщи.
— Шофьорът на таксито мисли, че имаш интимна връзка?
— Забрави за това.
— Откъде знаеш, че си болна от грип, а не е нещо друго?
— Нямам обрив. Това ли искаше да чуеш?
Последва дълго мълчание, сетне Уесли каза:
— Ами ако получиш обрив?
— Тогава вероятно ще умра, Бентън. И никога вече няма да ме докоснеш. А аз няма да искам да ме виждаш, когато болестта се развие. По-лесно е да се притесняваш за крадците, серийните убийци и за хората, които можеш да застреляш. Но аз винаги съм се страхувала от невидимите злосторници. Те убиват в слънчев ден, на публично място. Вмъкват се в организма ти заедно с лимонадата, която пиеш. Ваксинирана съм против хепатит Б. Но това е само един убиец от множеството видове. А туберкулозата, ХИВ, ханта и ебола? Господи! — възкликнах аз и поех дълбоко дъх. — Всичко започна с един торс и аз нямах представа, че жената е била болна.