Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Само в учебниците.
— Как така отново се появи едрата шарка?
— Ако наистина е едра шарка.
— Каквото и да е, това е вирус, който убива.
Но Фуджицубо не можеше да направи нищо повече и през остатъка от нощта аз се разхождах из „Америка онлайн“. На всеки час проверявах електронната си поща. Смъртдок се обади чак в шест сутринта, когато отново влезе в чат рума за съдебни лекари. Сърцето ми подскочи, когато името му се появи на екрана. Смъртдок осъществяваше връзка на живо и всичко зависеше от мен. Можех да го хвана, ако успеех да го задържа достатъчно дълго.
СМЪРТДОК: в неделя ходих на църква обзалагам се че ти не си ходила
СКАРПЕТА: За какво говори пасторът?
СМЪРТДОК: свещеник
СКАРПЕТА: Ти не си католик, нали?
СМЪРТДОК: пази се от хората
СКАРПЕТА: Матея 10. Какво искаш да кажеш?
СМЪРТДОК: че той съжалява
СКАРПЕТА: Кой е той? И какво е направил?
СМЪРТДОК: той ще пие от чашата от която пих аз
Преди да отговоря, той прекъсна връзката и аз започнах да прелиствам Библията. Стихът, цитиран този път, беше от Светото Евангелие от Марка, и отново говореше Исус, което ме наведе на мисълта, че ако не друго, то смъртдок не е евреин. Не беше и католик, ако се съдеше по забележката му за църквата. Не бях теолог, но изпиването на чашата, изглежда, се отнасяше до разпъването на Христос. Означаваше ли това, че и смъртдок бе разпънат на кръст и аз щях да бъда сполетяна от същата съдба?
Това бяха последните няколко часа от престоя ми тук и Сали беше по-либерална с телефона. Позвъних на пейджъра на Луси, която ми се обади почти веднага.
— Говорих с него — казах аз. — Дебнете ли?
— Да. Той трябваше да остане по-дълго на линията. Наложи се да се включим във всички телефонни компании, за да го проследим. Последното обаждане беше от Далас.
— Шегуваш се! — изумих се аз.
— Оттам е прокарал разговора. Не стигнахме по-далеч, защото той прекъсна. Продължавай опитите. Струва ми се, че този тип е религиозен фанатик.
11.
Взех такси. Слънцето вече се бе издигнало високо в облачното небе. Нямах друго освен дрехите на гърба си, а те бяха стерилизирани в автоклавите или обгазени. Държах на коленете си голяма бяла картонена кутия, на която с печатни букви пишеше: „Нетраен продукт! Спешно! Дръж изправено!“ и други предупреждения.
В кутията имаше епруветки с части от черния дроб, далака и гръбначната течност на Лила Прюит, сложени в сух лед и обозначени с предупредителни надписи „Инфекциозно вещество!“ и „Опасно!“. Не можех да оставя багажа си без надзор. Освен доказания биологичен риск, това можеше да е и веществено доказателство, ако се установеше, че причината за смъртта на Лила Прюит е убийство. Намерих телефон на международното летище в Балтимор и се обадих на Роуз.
— Лекарската ми чанта и микроскопът са във Военния научноизследователски институт по заразни болести — без предисловие започнах аз, за да не губя време. — Виж какво ще можеш да направиш, за да ми ги изпратят още днес. Намирам се на международното летище в Балтимор. Отивам в Центъра за контрол и превенция на заболяванията.
— Звъних на пейджъра ти.
— Може да ми върнат и него. — Опитах да се сетя какво друго ми бяха взели и добавих: — И клетъчния телефон.
— Изпратили са ти доклад, който може би ще ти се стори интересен. Животинските косми, намерени върху торса, са от заек и маймуна.
— Странно. — Това беше единственото, което можах да кажа.
— Неприятно ми е да ти го съобщя, но репортери се обаждат по повод случая Кари Гретхен. Явно е изтекла информация.
— По дяволите! — възкликнах и си помислих за Ринг.
— Какво искаш да направя?
— Може би трябва да се обадиш на Бентън. Не знам какво да кажа. Малко съм зашеметена.
— Да. Личи по гласа ти.
Погледнах часовника си и казах:
— Роуз, трябва да се качвам на самолета. Знам какво става, когато нося такъв багаж.
Стана точно така, както очаквах. Влязох в пътническия салон и стюардесата ми се усмихна.
— Дайте да сложа това в багажното отделение.
— Кутията ще стои при мен.
— Няма да се побере в багажника, нито под седалката ви. — Усмивката й помръкна. Опашката зад мен нарастваше.