Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Може ли да обсъдим въпроса насаме? — попитах аз и влязох в сервизното помещение.
— Госпожо, всички места за този полет са заети. Няма свободно пространство.
— Ето — казах аз и й показах документите.
Тя прочете оградената с червена линия декларация за пренасяне на опасни продукти и се вцепени, когато стигна до параграфа, където бе напечатано, че нося „инфекциозни вещества, въздействащи на хората“. После нервно огледа сервизното помещение и ми направи знак да се приближа до тоалетните.
— Според правилника само обучен човек може да пренася такива опасни вещества — обясних аз. — Затова кутията трябва да е с мен.
— Какво има вътре? — прошепна тя. Очите й се бяха разширили от уплаха.
— Лабораторни проби от аутопсия.
— Господи!
Стюардесата грабна картата на местата в самолета и след малко ме изпрати до празна редица седалки в първа класа. Настаних се най-отзад.
— Сложете кутията на седалката до вас. Нали няма да изтече нищо?
— Ще я пазя с цената на живота си — обещах аз.
— Ако една група не потвърди резервацията си, тук ще има много свободни места.
Никой не се доближи до мен, нито до кутията. Пътувах спокойно до Атланта и по време на полета пих кафе. Пейджърът и телефонът ми липсваха, но от друга страна, се радвах, че нищо не нарушава покоя ми. Слязох на летището в Атланта и взех такси.
Отправихме се на север и минахме покрай заложни къщи, гаражи за коли под наем и магазини. Центърът за контрол и превенция на заболяванията се намираше между паркингите на университет „Емъри“, срещу сградата на Дружеството за борба с рака, и беше на шест етажа. Посрещна ме въоръжена охрана.
— Отивам в секретната биологична лаборатория на ниво четири с ограничен достъп, където ще се срещна с доктор Брет Мартин — казах аз.
— Трябва да имате придружител.
— Чудесно. Все се губя.
Отидохме в задната част на сградата, която беше нова и се намираше под засилено наблюдение. Навсякъде имаше камери. Стъклата бяха бронирани. Минахме покрай лаборатории, където изследваха различни бактерии, грипни вируси, бяс и СПИН.
— Много внушително — отбелязах аз.
— Да. Има всякакви охранителни средства. Камери и детектори за движение. Отпадъците се сваряват и изгарят. Използват филтри за пречистване на въздуха, затова тук не прониква нищо. Освен учените. — Пазачът се засмя и отвори вратата с магнитната си карта. — Е, какви лоши новини носите?
— Точно това съм дошла да разбера.
Ниво четири с ограничен достъп беше огромно и имаше дебели стени от бетон и стомана. Прозорците бяха закрити с щори. Лабораториите бяха преградени с дебели стъклени стени. В този почивен ден на работа бяха дошли само най-съвестните.
— Тази работа с правителството — каза пазачът и поклати глава. — Как я мислят? Че болестите като ебола ще чакат, докато оправят бюджета ли?
И отново поклати глава.
Минахме покрай тъмни стаи, безлюдни лаборатории, клетки със зайци и помещения за големи примати. Една маймуна ме гледаше през решетките и бронираното стъкло. Очите й бяха толкова човешки, че се разстроих и се замислих за думите на Роуз. Смъртдок бе оставил маймунски и заешки косми върху жертвата. Може би работеше в такава лаборатория.
— Засипват те с глупости — продължи пазачът. — Същото правят и защитниците на правата на животните. Все едно са се наговорили, не мислите ли?
Безпокойството ми нарастваше.
— Къде отиваме?
— Там, където ми каза да ви заведа докторът.
Тръгнахме по друг коридор, водещ към друга част на сградата.
Влязохме в помещение, където хладилните камери приличаха на компютри с размери на големи копирни машини. Там ме чакаше едър мъж в лабораторна престилка. Косите му бяха руси. Беше изпотен.
— Аз съм Брет Мартин — представи се той и ми подаде ръка, после кимна на пазача, че е свободен.
Дадох кутията на доктор Мартин.
— Тук държим вируси на едра шарка — каза той и посочи хладилните камери, после сложи кутията върху една от тях. — Заключени са при температура минус седемдесет градуса.
— Всички тези хладилни камери съдържат едра шарка? — учудих се аз.
— Не всички, след като за пръв път в света взехме съзнателното решение да унищожим този вирус.
— Каква ирония! След като вирусът е унищожил милиони хора.
— Мислите, че трябва да вземем всички тези източници на зараза и да ги пуснем в автоклава?