Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Кого още чакаме? — обърна се Уесли към организатора на съвещанието, който влезе в залата с купчина папки.
— Майлс — отговори агентът. Имаше предвид шефа ми, председателя на комисията по здравеопазването в щата. — И шефа на Бреговата охрана в Крисфилд, Мериленд, който ще долети с хеликоптер. Полетът няма да отнеме повече от трийсет минути.
Специалният агент едва изрече тези думи, когато в далечината се чу тракане на перки на хеликоптер. След няколко минути „Джейхоук“ забръмча над главите ни и кацна на площадката зад сградата. Не си спомнях хеликоптер на Бреговата охрана да се е приземявал в нашия град, нито да е летял толкова ниско и видът му сигурно уплаши много хора. Събличайки палтото си, в залата влезе Рон Мартинес, шефът на Бреговата охрана в Крисфилд. Видях тъмносинята му бойна униформа и картите, навити на рула, и положението стана още по-мрачно.
Пристигна и Майлс, председателят на комисията по здравеопазването в щата, и седна до мен. Той беше възрастен човек с буйни посивели коси. Кичурите му стърчаха във всички посоки, а челото му беше намръщено. Той си сложи черни очила с дебели лупи.
— Не изглеждаш добре — обърна се Майлс към мен.
— Обичайният сезонен грип — отговорих аз.
— Ако знаех, че си болна, нямаше да седна до теб. — Той говореше сериозно.
— Минах заразния стадий — казах аз, но Майлс не слушаше.
Мониторите светнаха и на единия от тях познах лицето на полковник Фуджицубо. На друг се появи Брет Мартин и се вторачи в нас.
— Камерата и микрофоните са включени — каза специалният агент, който седеше зад контролното табло. — Чувате ли ни?
— Отлично — отговори Фуджицубо от Фредерик, Мериленд.
— Да — каза Мартин от Атланта.
— Готови сме — рече специалният агент и ни огледа.
— Първо искам да се уверя, че всички сме наясно за какво става дума — започнах аз. — На остров Танжер, намиращ се на петнайсет морски мили от бреговете на Вирджиния, има епидемия от нещо като едра шарка. Досега са починали двама души и трети е болен. Освен това има вероятност със същия вирус да е била заразена жертва на убийство. Подозираме, че заразяването е било извършено умишлено, чрез мостри за ароматерапия на спрей за лице „Вита“.
— Това още не е уточнено — каза Майлс.
— Мострите трябва да пристигнат тук всеки момент — обади се Мартин от Атланта. — Ще започнем изследванията незабавно. Да се надяваме, че до утре вечерта ще имаме резултати. Междувременно флаконите се изтеглят от обращение, докато разберем с какво имаме работа.
— Може да направите процентна елиминация на вируса от кръвната плазма, за да разберете дали е същият вирус — каза Майлс.
Мартин кимна.
— Ще го направим.
Майлс огледа присъстващите в залата.
— Е, за какво става дума? Някакъв откачен, който убива с болести? Как можем да сме сигурни, че спреят не е разпространен в цялата страна?
— Мисля, че убиецът изчаква — каза Уесли. — Започва с една жертва и когато това има резултат, продължава на малък остров, после нанася удар в държавен институт. Ще премине в следващата фаза, ако не го спрем или не разработим ваксина. Подозирам, че засега действа само във Вирджиния, защото спрейовете за лице явно са доставени на ръка. Пощенските марки са фалшиви, за да изглежда така, сякаш пратките са пуснати по пощата.
— Тогава определено говорим за умишлено замърсяване на продукти — каза полковник Фуджицубо.
— Говорим за тероризъм.
— С каква цел?
— Още не знаем.
— Това е много по-лошо от убиеца с тиленол и Юнабомбър — казах аз. — Те причиняваха смърт само на онези, които глътнеха хапчетата или отвореха пакетите с експлозивите, докато този вирус ще се разпространи сред хиляди хора.
— Доктор Мартин, какво можете да кажете за вируса? — попита Майлс.
— Разполагаме с четири традиционни метода за изследване на едра шарка. С помощта на електронен микроскоп наблюдаваме пряка визуализация на вариолата.
— Вариола? — извика Майлс. — Сигурни ли сте?
— Нека да довърша — рече Мартин. — Откриваме наличието на антигени и с помощта на агар, хранителна среда за развъждане на бактерии. Културата от заразена мембрана на пилешки ембрион и други тъкани ще трябва да зрее два-три дни. Затова още не разполагаме с тези резултати, но направихме процентна елиминация на вируса от кръвната плазма, която потвърди шарка. Но още не знаем какъв вид. Вирусът е много странен. Не е класическа вариола, макар че прилича на нея.