Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Изражението му говореше за онова, което бях свикнала да чувам. Че животът е много по-сложен, отколкото си го представям, и че само хора като Мартин разбират по-деликатните му нюанси.
— Не казвам, че трябва да унищожим всичко. Съвсем не. Всъщност вероятно не бива да го правим. Заради това — рекох аз и погледнах кутията, която бях донесла. — Пускането на едрата шарка в автоклава няма да означава, че тази болест е изчезнала. Предполагам, че вирусите са като всяко друго оръжие.
— Много ми се иска да знам къде крият руснаците вируса на вариолата и дали го продават на Средния изток или на Северна Корея.
— Ще направите ли процентна елиминация на вируса от кръвната плазма?
— Да.
— Сега ли?
— Веднага щом можем.
— Моля ви. Случаят е спешен.
— Затова съм дошъл на работа. Днес е почивен ден и трябваше да си остана вкъщи.
— Имам снимки, които хората от Военния научноизследователски институт по заразни болести бяха любезни да проявят, докато бях в Пандиза.
— Искам да ги видя.
Взехме асансьора и се качихме на четвъртия етаж. Брет Мартин ме заведе в залата за конференции, където персоналът се събираше, за да измисля стратегии за защита срещу ужасните болести, които невинаги можеха да идентифицират. Обикновено помещението се посещаваше от бактериолози, епидемиолози и специалисти, отговарящи за карантините, комуникациите, патогенните фактори и кръвната плазма, но сега беше тихо. Нямаше никого, освен нас двамата.
— Ще стане веднага — каза доктор Мартин. — Разчитайте на мен.
Извадих от чантата си дебел плик и му показах снимките. Той се вторачи като хипнотизиран в цветните фотографии на торса и на Лила Прюит.
— Мили боже. Мисля, че незабавно трябва да прегледаме всеки, който е имал контакт с нея.
— Можем да го направим на място, на остров Танжер.
— Това определено не е варицела, нито морбили. Не. Но е някакъв вид шарка.
Той разгледа снимките на отрязаните крайници и очите му се разшириха.
— Мамка му. Какво е това, по дяволите?
— Извършителят се е нарекъл смъртдок — обясних аз. — Изпраща ми графични файлове по „Америка онлайн“. Анонимно, разбира се. ФБР се опитват да го проследят.
— Той ли е разчленил тази жертва?
Само кимнах.
— Тя има сходни симптоми с мъртвата от остров Танжер.
— Да.
— Знаете ли, от години ме тревожи маймунската шарка. Изследвахме цяла Западна Африка от Заир до Сиера Леоне, където имаше такива случаи, но не открихме вирус на вариола. Страхувам се обаче, че някой вид животинска шарка ще намери начин да зарази хората.
Отново се замислих за телефонния разговор с Роуз, за убийството и за животинските косми.
— Микроорганизмът само трябва да се разпространи във въздуха и да намери податлив гостоприемник.
Брет Мартин пак се вторачи в обезобразеното, измъчено тяло на Лила Прюит.
— Явно е била изложена на яростни вирусни атаки, които са причинили тази смъртоносна болест — каза той.
— Доктор Мартин, маймуните разболяват ли се от маймунска шарка, или са само преносители?
— Разболяват се и я пренасят там, където има контакти между животни, например в джунглите на Африка. Познати са девет вирулентни вируса на шарка. От тях върху хората може да се пренесат само два — вариолата, която, слава богу, вече е изчезнала, и молускум контагиозум.
— Космите, полепнали по торса, бяха идентифицирани като маймунски.
Мартин се обърна, погледна ме и се намръщи.
— Какво?
— И заешки — добавих аз. — Питам се дали някой не извършва собствени лабораторни експерименти.
Той стана.
— Започваме изследванията веднага. Къде мога да ви се обадя?
— В Ричмънд. — Дадох му визитната си картичка и двамата излязохме от залата за конференции. — Може ли някой да повика такси?
— Разбира се. Пазачите. Другите служители не са на работа днес. — Понеже носеше кутията, той натисна с лакът копчето на асансьора и добави: — Истински кошмар. В Орландо има салмонела от непастьоризиран портокалов сок и евентуална епидемия на коли бацили, вероятно от недопечено говеждо на борда на един кораб. Ботулизъм на Роуд Айланд и някакво странно заболяване на дихателните пътища в старчески дом. А Конгресът не иска да увеличи финансирането ни.
— Знам всичко по този въпрос.
Асансьорът спираше на всеки етаж, за да се качат други хора.