Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Чух, че има два нови случая. — Гласът му стана тих и нежен. — Мога да дойда след два часа. Искаш ли да ме видиш?
— В момента не искам да виждам никого.
— Няма значение. Тръгвам.
— Не идвай, Бентън.
Но той бе решил да дойде и в полунощ беемвето му спря пред къщата ми. Посрещнах го на вратата. Не се докоснахме.
— Да седнем пред камината — предложи Уесли.
Направихме го и той беше достатъчно любезен да ми направи още една чаша чай. Седнах на дивана, а Уесли се настани на стола встрани от мен. Пламъците лумнаха. Бях намалила осветлението.
— Не се съмнявам в теорията ти — каза той, когато отпихме от коняка.
— Може би утре ще знаем повече. — Потях се и треперех.
— В момента не ми пука от нищо.
— А би трябвало да ти пука — рекох аз и избърсах потта от челото си.
— Не. Интересуваш ме само ти.
Не казах нищо.
— Кей — продължи той и ме хвана за ръката.
— Не ме докосвай, Бентън. Недей. Не искам и ти да се разболееш.
— Да, така ти е по-удобно. Да си болна. И да не мога да те докосвам. И ти, благородният лекар, да се притесняваш повече за мен, отколкото за себе си.
Мълчах. Бях твърдо решена да не се разплача.
— Удобно. В момента искаш да си болна, така че никой да не се приближава до теб. Марино дори не е искал да те закара до вкъщи. Аз не мога да хвана ръката ти. Луси също не иска да те види, а с Джанет разговаряте през стъклена преграда.
— Какво искаш да кажеш?
— Функционално заболяване.
— Аха. Сигурно си учил за това. Докато си взимал магистърската си степен по психология.
— Не ми се подигравай.
— Никога не съм ти се подигравала.
Уесли се обиди. Обърнах лице към камината и затворих очи.
— Кей, недей да умираш.
Не казах нищо.
— Да не си посмяла. — Гласът му потрепери. — Да не си посмяла!
— Няма да се отървеш от мен толкова лесно — казах аз и станах. — Хайде да си лягаме.
Уесли спа в стаята, в която обикновено отсядаше Луси. През по-голямата част от нощта аз кашлях и се мъчех да се настаня удобно, което беше невъзможно. Сутринта Уесли стана в шест и половина и когато влязох в кухнята, на печката се вареше кафе. През клоните на дърветата навън проникваше светлина и по съсухрените листа на рододендрона разбрах, че е много студено.
— Ще приготвя нещо за закуска — каза Уесли. — Какво искаш?
— Не мисля, че мога да сложа хапка в устата си. — Изпитвах немощ и всеки път, когато се закашлях, имах чувството, че белите ми дробове ще експлодират.
— Очевидно си по-зле. — В очите му проблесна загриженост. — Трябва да отидеш на лекар.
— Нали аз съм лекар. Пък и още е твърде рано да търся медицинска помощ.
Глътнах аспирин, хапчета за регулиране на храносмилането и витамин С. Изядох една кифла и тъкмо започнах да се чувствам като човек, когато Роуз се обади и развали настроението ми.
— Доктор Скарпета? Онази майка от остров Танжер е починала рано тази сутрин.
— О, господи, не! А дъщерята?
— Състоянието й е сериозно. Или поне беше такова допреди няколко часа.
— А трупът?
Седях на един стол в кухнята, а Уесли разтриваше раменете и врата ми.
— Още никой не го е докосвал. Не знаят какво да направят. Търсиха те от Института по съдебна медицина в Балтимор. И от Центъра за контрол и превенция на заболяванията.
— Кой?
— Някой си доктор Брет Мартин.
— Трябва да се обадя първо на него, Роуз. А през това време ти се свържи с Балтимор и им кажи при никакви обстоятелства да не изпращат трупа в моргата, докато не им се обадя. Какъв е номерът на доктор Мартин?
Тя ми го каза и аз веднага го набрах. Той отговори на първото позвъняване. Гласът му звучеше развълнувано.
— Направихме процентна елиминация на вируса от кръвната плазма на пробите, които донесохте. От трите параметъра два съответстват на едра шарка, но третият е различен.
— Тогава едра шарка ли е, или не?
— Изследвахме генетичния код. Не съответства на нито един вирус на шарка, който е съхранен в лабораториите по света. Доктор Скарпета, мисля, че си имаме работа с вирус мутант.
— Това означава, че ваксинацията против едра шарка няма да подейства — казах аз и сърцето ми се сви.