Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Тогава единственият цилиндър с име е моят.
— Да. Това е ужасно.
— Така е — съгласих се аз и взех пощенския цилиндър. — Погледни това. Буквите са с еднакви размери, а марката е на същия етикет като адреса. Не съм виждала такова нещо.
— Все едно са излезли от компютър — рече тя и изумлението й нарасна.
— Отивам отсреща в лабораторията за ДНК. Обади се на Военния научноизследователски институт по заразни болести и кажи на полковник Фуджицубо, че веднага трябва да свикаме съвещание между тях, нас, Центъра за контрол и превенция на заболяванията и ФБР.
— Къде искаш да се състои?
— Да не бъде тук. Както прецени Бентън.
Хукнах навън и пресякох Четиринайсета улица. Влязох в сградата, където преди няколко години бяха настанени съдебномедицинските лаборатории, и от телефона на охраната се обадих на доктор Дъглас Уийт.
— Необходима ми е стерилна камера — обясних аз.
— Влизай.
Дългият наклонен коридор, винаги лъснат до блясък, водеше към редица остъклени лаборатории. Учените вътре боравеха с капкомери, гелове и радиоактивни проби и разчитаха генетични кодове, за да ги идентифицират. Уийт седеше на бюрото си и пишеше нещо на компютъра. Беше дружелюбна и привлекателна четирийсетгодишна жена, макар че имаше мъжко име.
— Каква неприятност носиш този път? — усмихна се Уийт.
— Вероятно умишлено замърсяване на продукти. Трябва да напръскам със спрей предметно стъкло, но капките в никакъв случай не бива да се разпространят във въздуха.
— Какво има в спрея? — Изражението й стана сериозно.
— Вероятно вирус.
— Като онзи от остров Танжер?
— Опасявам се, че е същият.
— Не мислиш ли, че е по-разумно да го дадеш на Центъра за контрол и превенция на заболяванията и те да…
— Да, Дъглас, би било по-разумно — търпеливо обясних аз, като отново се закашлях. — Но нямаме време. Трябва да знам какво е. Нямаме представа колко от тези флакони са в ръцете на потребители.
В лабораторията за анализ на ДНК имаше няколко стерилни камери, оградени със стъклени биоизолатори, защото вещественото доказателство, което изследваха там, беше кръв. Дъглас ме заведе в дъното на стаята и ми даде престилка, после си сложихме маски и ръкавици.
— Готова ли си? — попитах аз и извадих спрея за лице от найлоновата торбичка. — Ще стане бързо.
Пъхнах през отвора предметното стъкло и спрея и пръснах няколко капки.
— Да го потопим в десетпроцентов разтвор на белина — добавих аз. — После ще го сложим в найлоново пликче и заедно с останалите десет ще го изпратим в Атланта.
— Ей сега ще донеса разтвор — рече Дъглас и излезе.
Предметното стъкло изсъхна почти веднага. Капнах боя на Николау и го покрих с друго предметно стъкло. Вече го разглеждах под микроскопа, когато Уийт се върна с контейнер с белина. Потопихме няколко пъти спрея „Вита“ и страхът ми се засили. Вените на врата ми започнаха силно да пулсират. Надникнах и зърнах телцата на Гуарниери, които се боях, че ще видя.
Погледнах Уийт и по изражението ми тя се досети какво съм видяла.
— Лоша работа — отбеляза Дъглас.
— Лоша работа — съгласих се аз, изключих микроскопа и хвърлих маската и ръкавиците си в контейнера за биологично опасни отпадъци.
Изпратихме със самолет в Атланта спрейовете „Вита“ и в цялата страна беше излъчено предупреждение към всеки, евентуално получил такова нещо. Производителят веднага призова да се върнат всички мостри, служителите на международните авиолинии претърсваха багажа на пътниците. Ако смъртдок бе заразил стотици или хиляди спрейове, потенциалното разпространение на болестта беше зашеметяващо. Може би за пореден път светът бе застрашен от смъртоносна епидемия.
Съвещанието се състоя в един часа следобед в подразделението на ФБР на Стейпълс Мил Роуд. На високите пилони се развяваха щатски и национални знамена, а пронизващият вятър брулеше пожълтелите листа на дърветата и превръщаше деня в по-студен, отколкото всъщност беше. Тухлената сграда беше нова и имаше зала за конференции с модерни аудио-визуални средства, затова имахме възможност да виждаме на екрани хората, които се намираха далеч от нас, и да разговаряме с тях. Начело на масата, където бяха контролните уреди, седна млада жена, специален агент на ФБР. Уесли и аз придърпахме столове и приближихме микрофоните към себе си. На стената срещу нас бяха наредени видеомонитори.