Необикновена зараза

— Какво е това? — попитах аз. — Все едно съм отсъствала цяла година.

— Да. И аз имам такова чувство.

Роуз мажеше ръцете си с лосион. Забелязах на бюрото си малък флакон с ароматизиран спрей за лице „Вита“. Същият флакон стоеше и на бюрото на Роуз. Вторачих се в спрея „Вита“ и подсъзнанието ми регистрира видяното преди съзнанието. Зави ми се свят и се хванах за рамката на вратата. Роуз скочи и се втурна към мен.

— Доктор Скарпета!

— Откъде взе това? — попитах и посочих спрея за лице.

— Мостри. Пристигнаха по пощата.

— Използва ли го?

Тя ме погледна озадачено, после разтревожено каза:

— Не, той току-що дойде. Още не съм го пробвала.

— Не го докосвай! Кой друг получи такова нещо?

— Не знам. Защо? Какво има?

Взех ръкавици, грабнах спрея за лице и го пуснах в найлонов плик.

— Всички в залата за конференции! Веднага!

Хукнах по коридора и след няколко минути се събра целият ми персонал. Някои се бяха задъхали. Всички ме гледаха неспокойно и притеснено.

Показах им прозрачната торбичка с мострата от спрея „Вита“ и попитах:

— Кой е получил такова нещо?

Четирима души вдигнаха ръце.

— Кой го е използвал?

Изражението на Клита, чиновничка от рецепцията, беше уплашено.

— Защо? Какво има?

— Напръска ли лицето си?

— Не. Само растенията вкъщи.

— Растенията да бъдат опаковани и изгорени. Къде е Уинго?

— В Центъра по медицина.

— Не съм сигурна и се моля на Бога да греша. Но може би имаме работа с умишлено замърсяване на продукти. Моля ви, не изпадайте в паника, но при никакви обстоятелства не докосвайте този спрей. Знаете ли по какъв начин е бил доставен?

— Сутринта дойдох преди всички. И флаконите бяха пуснати в пощенската кутия. Бяха в малки пощенски цилиндри. Единайсет на брой. Сигурна съм, защото ги преброих, за да видя дали ще има за всички — отговори Клита.

— Но не ги е донесъл пощальонът, така ли? Просто са били пуснати в процепа на външната врата?

— Не знам кой ги е донесъл. Но имаха такъв вид, сякаш бяха изпратени по пощата.

— Моля, дайте ми всички цилиндри с флакони.

Казаха ми, че никой не е използвал спрея за лице. Събраха флаконите и ги донесоха в кабинета ми. Сложих си ръкавици и разгледах пощенския цилиндър, предназначен за мен. Явно бяха мостри на производителя, но ми се стори много странно, че са адресирани до определен човек. Погледнах вътре и видях талон за спрея. Вдигнах го към светлината и забелязах, че краищата са неравни, сякаш талонът е отрязан с ножица, а не машинно.

— Роуз?

Тя влезе в кабинета ми.

— До кого беше адресирана пратката, която получи ти?

— Мисля, че до Института.