Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
За да се предпази от излишни клюки и слухове, мадмоазел Джейн разпръсна и другите си прислужнички из глухата провинция и остана да се радва на перспективата за живот без лунички, пъпки, черни точки, тънки устни и чорлава коса.
Няколко месеца младата аристократка се чувстваше като в рая. Умело разкрасявана от Рива, нейната скромна външност се преобрази до неузнаваемост. Тя започна да се отнася към прииждащите кандидат-любовници с още по-голямо високомерие, заложено в традициите на ухажването при Матераците. Джейн знаеше много добре, че усещането да си в центъра на мечтите и желанията на мъжете и само с една усмивка, с един поглед да ги лишиш от разсъдък, е много по-силно от най-скъпия наркотик.
Макар отначало да бе извън себе си от радост, че разбива повече сърца дори от омразната Арбел Лебедовата шия, мадмоазел Джейн започна с притеснение да усеща около себе си нещо тъй странно и непознато, че седмици наред се питаше дали само не си го въобразява.
Някои — но само някои — от младите аристократи, които идваха на посещение, не изглеждаха чак толкова съсипани от постоянните й откази, колкото бе очаквала. Също като всички останали, те стенеха, жалваха се и я умоляваха да размисли, но както вече видяхме, тя беше чувствителна девойка (макар и единствено към самата себе си) и започна да подозира, че възраженията им не са съвсем искрени. Какво ли означаваше това? Може би, помисли си тя, почваше да привиква с разбиването на сърца и удовлетворението намаляваше, както обикновено се случва с всяко често повтаряно удоволствие. Но не беше това, защото продължаваше да изпитва все същия прилив на чувства пред онези, които наистина се съсипваха от нейната студенина. Имаше нещо друго.
Мадмоазел Джейн предпочиташе да разбива сърца в късния предобед и щедро отпускаше време на своите поклонници — понякога цели трийсет минути, ако умееха особено майсторски да се жалват от нейната хубост, безсърдечност и жестокост. Сега тя реши да отдели цялата сутрин за онези, в които се съмняваше, за да види дали ще успее да прогони неясните си тревоги. Покоите й бяха устроени така, че можеше лесно да проследи как ухажорите идват и си отиват, и тя усърдно се отдаде на това занимание.
Към средата на утрото мадмоазел Джейн изпадна в ярост — страховете й се потвърждаваха, макар и по най-неочакван начин. За всичко бе виновна онази неблагодарна уличница Рива.
Тази сутрин тя на три пъти изтърпя лъжовните протести на младежи с разбити сърца, за които вече беше наясно, че посещението при нея им даваше възможност да идват по-рано, да хленчат усърдно и при пръв удобен случай да се оттеглят, за да правят мили очи на онази тлъста курва Рива. Това бе невъобразимо унижение; те не само мамеха най-красивата и желана жена в Мемфис (тук малко преувеличаваше — в най-добрия случай можеше да се нареди на петнайсето място), но го правеха с едно същество с формата на купа сено, което се тресеше като желе на всяка крачка.
Тия оскърбителни квалификации — а за дамите Матераци обвинението, че една жена е дебела, се смяташе за смъртна обида — не бяха съвсем точни. Разбира се, Рива по нищо не приличаше на господарката си, както впрочем и на всички жени от Матераците, но и не се тресеше като желе; освен това, през двата месеца откакто пристигна в Мемфис, тя имаше толкова работа, че не й оставаше нито време, нито възможност да яде много, както в Светилището. В резултат загуби значителна част от своята пухкавост. Онова, което в началото изглеждаше прекалено необичайно и малко стряскащо, се бе превърнало в нещо необичайно и обаятелно. Сравнението със стройните момчешки фигури и сприхавия нрав на дамите Матераци караше все повече и повече мъже да се заглеждат с интерес в потрепващите извивки на Рива, докато девойката минаваше покрай тях с високомерната си господарка. Почти толкова привлекателни бяха веселата й усмивка и сърдечното поведение. Матераците бяха възпитани в духа на рицарската любов, чиято същност бе в отчаянието и безответния копнеж по един недостъпен обект на желание, който третира мъжете като боклуци. Затова нямаше нищо чудно в масовия интерес на младежите към пищната хубавица, която не се отнасяше към тях като към нещо, домъкнато от котката.
В ужасно състояние мадмоазел Джейн изскочи от скривалището си и изтича в приемната, където Рива тъкмо затваряше вратата след един блажено усмихнат млад Матераци. С яростен крясък мадмоазел Джейн повика икономката си:
— Ана-Мария! Ана-Мария!
Изумената Рива се вгледа в своята господарка, която бе почервеняла от гняв.