Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Ще го решим — каза Таня, помълча малко и добави: — Времето е прекрасно, не искаш ли да покараш ски?
— Да речем, че искам.
— Ами тогава иди на вилата си. А пък ние ще спретнем една командировка на Лома.
— Той никъде няма да иде без мен. А пък ако много му се наложи да замине някъде, ще намери начин да ме затвори вкъщи и ще ме изтормози с обаждания по телефона.
— Това и без теб го знам. Но по-важното е някой сигурен човек да подшушне на Льоша, че Лома е заминал и че ти си седиш сам-самичка на вилата и умираш от скука.
— И ти мислиш, че той ще дойде, така ли? — усъмних се аз. — Наистина ли е чак такъв глупак?
— Нали чу касетата? Той си има натрапчива идея. Бъди спокойна, ще се появи…
— Таня — изплаших се аз, — тази работа нещо не ми харесва. И на Гена едва ли ще му хареса…
— Не се бой, Лада, ще го направим по най-добрия начин.
Въздъхнах тежко, затворих слушалката и започнах да мисля как по-хитро да убедя Лома да ме изпрати на вилата. Някъде към десет часа му се обадих в кантората.
— Гена, ще си дойдеш ли за обяд?
— Не, Лада, заминаваме с Костя. — Значи Таня бе успяла да му даде ценни указания.
— Така ли? Късно ли ще се върнеш?
— Не зная. Като свършим, веднага ще си тръгнем. Ще ти се обаждам…
— Дали да не отида на вилата да покарам малко ски? Момичетата ми се обаждаха да питат дали няма да ходим… Времето е прекрасно, грехота е да се седи вкъщи.
— С кого ще отидеш? — попита Лома. Той не харесваше нито моите приятелки, нито излизанията ми от къщи. Разказах му подробно всичко и мъжът ми като че ли се успокои.
— Може ли да ида, а, Гена? — попитах с тъничко гласче.
— Иди — отвърна той.
— Благодаря ти. Ще покараме ски, а вечерта ще си направим една сауна…
— Ама ти искаш да пренощуваш там, така ли? — наежи се той.
— А не може ли?
— Добре де, остани — каза Лома след кратък размисъл. — Аз ще дойда направо там.
След като го уверих, че много го обичам, започнах да организирам приятелките си. Това не беше трудна работа и не ми отне много време. След един час тръгнахме за вилата.
В пет часа върнахме Людмила в града, защото тя не можеше да остане с преспиване, а двете с Ирина се разходихме покрай селището, слушайки с удоволствие как снегът хрущи под краката ни, и се прибрахме в къщата. Тъкмо се наканихме да отидем в сауната, когато под прозорците спря кола.
— Гена ли дойде? — попита Ирина.
— Едва ли — отвърнах аз. — Виж какво, я иди горе и остани там малко.
Ирина беше схватлив човек и се качи на втория етаж, а аз отидох да отворя вратата. На прага стоеше Моисеев и се хилеше.
— Как си, Ладенце? — попита той с онази особена интонация, която май предполагаше, че аз моментално ще се хвърля на шията му.
В отговор демонстрирах невиждана изненада:
— Альоша? Как се озова тук?
— Минавах наблизо. На вратата ли ще ме държиш, или ще ме пуснеш да вляза?
— Гена го няма…
— Зная. Защо се изплаши така? — изсумтя той.
— Изобщо не съм се изплашила. Влизай.
Той влезе, свали си якето и се разходи из къщата, но не сваляше поглед от мен.
— Добре сте се обзавели — каза с усмивка. — Ти ги можеш тези неща… Каквото и да подхванеш, все става.
— За какво говориш? — учудих се аз.
— За много работи. — Той седна във фотьойла и попита: — Лома задълго ли замина?
— Обади му се и го попитай.
— Тебе питам.
— Защо си дошъл?
Льоша се засмя и ме погледна някак палаво.
— Имаш ли нещо за пиене? — попита той.
— Какво? Да, имам, разбира се. Какво да ти донеса?
— А ти какво ще пиеш?
— Коняк.
— Тогава и аз ще пия коняк.
Отидох в кухнята, а след това се качих горе. И пошепнах на Ирина:
— Обади се на Гена и му кажи, че при нас е дошъл някакъв пиян мъж. Кажи му, че съм много изплашена.
— Май нещо не ми приличаш на изплашена, очите ти направо пламтят — усъмни се приятелката ми.
— Направи каквото ти казах — изхилих се аз, — ще има време и да се изплашим. Обади му се и след половин час слез долу.
— Ясно. Винаги на вашите услуги, макар да не се ориентирам напълно накъде духа вятърът.
Върнах се при Льоша. За мен си оставаше пълна загадка защо той беше толкова сигурен, че го чакам и че изгарям от нетърпение да съм с него. Разбира се, Таня заедно с Вова бяха способни на много неща, но въпреки това човек не можеше да е чак такъв тъпанар.