Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Въпреки упойката Астро пъшкаше от болка.
Джак най-сетне извади окървавеното парче олово и Астро се отпусна по гръб, задъхан. Джак започна да превързва раната.
— Защо спаси Вълка? — малко остро попита Лили. — Той уби Магьосника.
Джак не вдигна очи към нея.
— Както вече казах, аз не съм като него.
— Но той е лош. Трябваше да го оставиш да падне и да умре.
Джак спря работата си за момент и я погледна.
— Да убиеш някого е ужасно, Лили. И не е от нещата, които можеш с лека ръка да пожелаеш на когото и да било. Убивал съм доста хора през живота си, но само когато те са се опитвали да убият мен или някой, когото обичам. Но дори тогава това нито веднъж не ме е направило щастлив или удовлетворен. Повярвай, убийството е нещо, което никога не би поискала да направиш.
— Но той…
— Знам. Виж, в момента си ядосана и аз те разбирам. Но ако искаме да спечелим това, ще трябва да го направим, като сме истинските себе си, като сме такива, каквито сме.
— Какво искаш да кажеш?
Джак въздъхна.
— Баща ми не се интересува от никого, освен от самия себе си. Той взема каквото иска и не му пука кой бива наранен междувременно. Убива хората, които застават на пътя му. Аз не го правя. И ако някога го направя, с нищо няма да се различавам от него. Да, искаше ми се да го видя как си плаща за онова, което направи с Магьосника, но първият ми инстинкт винаги е да спася някого, а не да го гледам как пада. Такъв съм. Ако го бях оставил да полети в бездната, когато можех да го спася, щях да се превърна в него. А нямам никакво желание да бъда като него.
— Хмм… — Лили се намръщи. Не беше съвсем удовлетворена.
— Зоуи — каза Джак, докато продължаваше да превързва крака на Астро. — Каква беше наградата за полагането на Третия стълб? Зрение?
— Да. Но не съм сигурна, че разгадахме какво означава това.
— Е, аз определено видях нещо, когато докоснах Стълба.
Описа им мимолетната картина, която бе видял, докато бе стискал заредения Стълб с окървавените си ръце — фантастичното видение как пада под някакъв Връх с еднокрил черен самолет, падащ заедно с него.
— Веднъж разговаряхме с Магьосника — каза Джак. — Той така и не намери категоричен отговор на това какво означава зрение, но имаше една теория.
— Каква? — попита Лили.
— Каза, че наградата зрение е способността да видиш собствената си смърт.
Нито Зоуи, нито Лили знаеха как да отговорят на това.
Джак приключи с превързването на Астро, преметна едната му ръка през рамото си и му помогна да се изправи. Младият морски пехотинец заподскача на здравия си крак.
— Как е?
— Боли ужасно, но ще се справя. Хей, ти поне не ме остави да умра тук, както направи онзи задник командирът ми. Как можеш да ми помагаш след онова, което ти направих?
— Не си го направил ти. Мислел си, че изпълняваш легитимни заповеди. — Джак сви рамене и кимна към Лили. — Като се изключи това, причините са същите, които обясних на нея.
Загледа се към конуса на вулкана и взривения мост, който водеше към него.
— Така. Какво ще кажете да измислим как да се махнем от това забравено от Бога място?
Два часа след като Вълка ги изостави, в огромната подземна кухина проехтя втора експлозия.
Бе предизвикана от връзка гранати (целия запас на Джак, Зоуи и Астро), която Джак спусна с помощта на едното стоманено въже до основата на тяхната кула.
Другото въже бе вързано за халката на една граната и той рязко го дръпна и се втурна към форта над пристана.
Гранатите се взривиха в огромна експлозия в основата на кулата и секунда по-късно тя бавно се наклони, подобно на отсечено дърво, през оставената от Рапирата пропаст, стовари се с колосален трясък върху втората кула и остана да лежи под опасен наклон от трийсет градуса. Имаха мост над празнината.
— Бързо! Преди да е паднала! — извика Джак, подхвана Астро и се затича нагоре по наклонената кула… цялата структура застена застрашително.
Лили изтича отпред и малката група забърза нагоре по падналата кула, стигна до острия й връх и скочи на равния горен корниз на все още изправената втора кула.
— Не спирай! — извика Джак на Лили. — Бързо към вулкана!
Всички се затичаха по тясната издигната пътека, водеща към вулкана. Стигаха на безопасно място точно когато падналата кула събори и стоящата. С оглушителен стон на трошащи се камъни двете паднаха настрани в езерото, като вдигнаха огромни пръски лава и повлякоха със себе си половината от пътеката.