Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Аха, през две и втора. Страхотно място — отвърна Джулиъс.
— Каква всъщност е историята на тамошните статуи? — попита Стреч.
— Ами… — Джулиъс потри длани. — В течение на седемстотин години островитяните са създавали своите огромни статуи, наричани моаи. Изработили повече от хиляда и двеста с най-различни размери, от метър и осемдесет до абсолютни чудовища, извисяващи се на единадесет метра и тежащи осемдесет тона. Но почти всички те са направени от туф, вид вулканична скала. Само четири били изваяни от базалт, който е много по-твърд и съответно изработката им е отнела много повече време.
— А през хиляда осемстотин шейсет и осма англичаните откраднали само две моаи, като и двете били от базалт — каза Лаклан. — Знаели са точно какво търсят — редките базалтови статуи. Знаели са, че са специални. За разлика от днес.
— Островът е наистина страхотен — каза Джулиъс. — Сериозно, ако преживеем всичко това, някой ден трябва да идеш там. Обикаляхме с раници с две готини американски студентки по антропология, Пени и Стейси Бейкър. Господи, така й бях хвърлил око на Стейси. Помниш ли я, Лаки? Стейси Бейкър?
За миг на лицето на Лаклан се изписа шок.
— Какво… о, да, разбира се… беше… приятна.
Джулиъс го усети. Очите му се присвиха.
— Приятна или приятна, братко?
Лицето на Лаклан пламна.
— Джулиъс, винаги съм искал да ти кажа за Стейси, но така и не ми се отвори възможност…
Челюстта на Джулиъс увисна.
— Чукал си Стейси Бейкър? На Великденския остров?
— Да… една нощ, след като ти заспа…
— Знаеше, че я харесвах!
— Просто… ами… просто се случи, Джулиъс…
Джулиъс побесня.
— За подобни неща не може да се каже просто се случи! Лъжеш, коварен предател такъв. Ще ти дам ново прозвище — Юда…
— Момчета! — обади се Мечо Пух зад лаптопа си. — Хайде по-тихо, ако обичате! Току-що получих съобщение от Скай Монстър. Казва, че е някъде край Владивосток. Изгубил е контакт с Джак в Хокайдо, но тъй като времето за полагане на Третия стълб мина, а светът все още си е тук, според него Джак е успял да се справи.
— Или се е справил някой друг — каза Стреч. — Така че нека да изясним мисията ни. Преди да бъдат положени на своите Върхове, последните три Стълба трябва да бъдат пречистени два пъти, във Философския камък и в Чашата, „в чистите води на Извора на Черната топола“, така ли?
— Точно така — потвърди Лаклан.
— И ние разполагаме с Чашата — каза Джулиъс; продължаваше да се мръщи на брат си.
— Значи трябва да намерим въпросния мистериозен извор. — Стреч погледна близнаците. — И вие мислите, че той е тук някъде?
— Не ние — отговори Джулиъс. — Магьосника. През цялото време си е било на обобщаващия му лист. Ние само го потвърдихме в някои от писанията на Исак Нютон.
В този миг, сякаш по даден знак, влакът излетя от тунела и се разкри драматичен ландшафт — дълго, почти зловещо гладко езеро, забулено в мъгла и притиснато от двете страни от планини, които се потапяха право в него.
Може би най-прочутото езеро на света.
Лох Нес.
След като Джак натовари близнаците със задачата да намерят Извора на Черната топола, тъкмо Джулиъс направи решителното откритие.
Отправната му точка бе първоначалното споменаване на Извора в надписа от Сакара:
Докато останалите търсеха споменавания за черни тополи в историческата и научната литература, Джулиъс за незнайно кой път бе погледнал обобщителния лист на Магьосника и бе забелязал нещо:
Беше там, в най-долната част на листа.
„Изворът на Нес…?“, изписано с почерка на Магьосника, точно между „Яйце на Фаберже — алхимически трудове на Нютон“ и „Равноденствие/Великден’08“.
Това споменаване не се поддаваше на обяснение до този момент — докато не се наложи да търсят някакъв специален извор.
Бяха направени някои сравнения.
Първо близнаците установиха, че черните тополи растат само в северни страни като Шотландия. Освен това потърсиха някакви връзки между единствения воин от „Петимата“, който би могъл реално да има връзка с Лох Нес — Наполеон, но не откриха такива.