Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Озоваха се в най-необичайната позиция — Джак в осигуреното второ кану, Вълка в неосигуреното първо, стиснал с бедра кърмата му, и двамата наведени над лавата между двете лодки, сграбчили двата края на Стълба.
И точно тогава с Джак се случи нещо изключително странно.
В ума му внезапно проблесна светлина и за някаква част от секундата той се озова на друго място, в друго време.
Беше като сън, в който той падаше, падаше бавно през въздуха под обърната бронзова пирамида.
Отначало си помисли, че преживява отново падането от пирамидата на Втория връх, но това беше различно, този Връх беше различен.
И този път цял самолет падаше заедно с него — огромен черен „Боинг 747“, който приличаше на „Халикарнас“, но имаше едно, а не две крила. Грамадната машина скриваше пирамидата над Джак, пирамида, която ставаше все по-малка и по-малка, докато той пропадаше все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната, летеше шеметно към смъртта си…
Примигна и се върна в настоящето, без да има представа какво означава това шантаво видение, и отново се озова вкопчен в същия Стълб, в който се бе вкопчил и баща му и който ги свързваше в двете канута.
— Дръж се, Джак! — извика гласът на Зоуи в ухото му. — Ще те изтеглим!
В следващия момент двете канута се задвижиха обратно по улея, дърпани от въжето на втората лодка. Зоуи и Рапирата навиваха макарата; куршумът бе улучил втория син на Вълка право в бронирания предпазител на гръбначния стълб и само го бе съборил на земята.
Двете канута се върнаха на пристана и двамата Джак Уест, Старши и Младши, се свлякоха на твърда земя, без да пускат омазания с кървави отпечатъци от пръсти диамантен Стълб с пулсираща течна сърцевина.
— Тате! Ти успя! — Лили го прегърна.
Рапирата вдигна на крака Вълка, който все още не пускаше заредения Стълб. После хладнокръвно насочи пистолета си към тила на Джак и…
— Не! — викна Вълка.
— Вече не ни е нужен! Трябва да го убием!
— Не, Рапира — каза Вълка с тон, който изненада Джак. Никога не бе чувал баща си да говори така — с тихо уважение. Вълка се обърна към него: — Ти току-що… ми спаси живота… Защо?
Джак дълго не отговори.
— Аз не съм като теб — каза накрая.
Вълка го погледна.
— Определено не си. Не съм склонен към прояви на благодарност или милост, синко, но днес ще направя едно-единствено изключение. Няма да те убия. Хайде, Рапира.
Обърна се и си тръгна. Рапирата изгледа кръвнишки Джак, преди да го последва.
Вълка, Рапирата и магьосникът на неета тръгнаха по стълбите зад пристана със заредения Стълб.
Спряха за момент на форта при ранения пребледнял Астро. Рапирата го огледа и поклати глава.
— Жив е, но ще е сериозен товар, ако го мъкнем по целия път назад. Ще ни забави.
— Остави го — каза Вълка. — Не бива да закъсняваме за подводницата.
Така, съпровождани само от магьосника на неета и един от четиридесетте бойци на ГЕСГ, които бяха тръгнали за Третия връх, Вълка и Рапирата тръгнаха към наводнения вход на пещерната система.
Вълка водеше, крачеше енергично по високия тесен мост.
Рапирата, единственият, който се беше измъкнал от това ужасно място без нито една драскотина, го следваше. Хвърли потаен поглед назад към Джак и небрежно изпусна една граната в малката наблюдателница в центъра на тесния мост.
След секунди тя се взриви и сред грамаден облак прах средната част на моста се разлетя на парчета. Мостът рухна в езерото лава, и между двете кули, от които се стигаше до пристана, зейна широка пропаст…
… и така Джак и другите останаха затворени в тъмното сърце на Третия връх на Машината.
При неочакваната експлозия Вълка се обърна и видя разрушения мост. Изгледа Рапирата, но не каза нищо.
Просто продължи напред.
Джак поклати глава и каза кисело:
— Изобщо не го очаквах.
Огромната бронзова пирамида се извисяваше над него. Джак се качи на малкия форт, за да прегледа Астро.
— Как ще се измъкнем оттук? — попита Лили.
— Ще намерим начин, хлапе. — Джак извади спринцовка от пакета си за първа помощ и заби иглата в крака на Астро. — Това ще притъпи чувствителността на крака ти, докато извадя куршума.
Астро се намръщи.
— Но въпреки това ще боли адски — добави Джак, взе пинцети и се зае да намери куршума в прасеца на Астро.