Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Добре. Ще поставя Стълба на мястото му…
Чу се рязко изсвистяване, Рапирата бе хвърлен на парапета и изпусна макарата. Астро изведнъж бе дръпнат напред от внезапната допълнителна тежест, но макар да изпусна около педя въже, успя да се захване здраво.
Долу при върха на пирамидата първото кану рязко подскочи напред, при което Вълка — който тъкмо слагаше Стълба — залитна към бездната, но успя да протегне ръка и да се задържи за самата пирамида в мига, в който Астро овладя лебедката.
— Какво, по…? — изръмжа той, но беше прекъснат от автоматичния откос, който улучи пирамидата, канутата и улея около него.
Вълка се метна по корем зад ниските каменни бордове на лодката.
Зад него Джак се извъртя, отпусна се на коляно и затърси стрелеца.
Откри го — отблясъци от дуло на ръба на вулканичния кратер. Последният останал японски снайперист.
Джак стреля и големият му „Дезърт Игъл“ изтрещя; но знаеше, че точната стрелба с пистолет е немислима на такова разстояние.
— Зоуи! — извика той по радиото. — Снайперист!
— Заемам се! — прозвуча отговорът.
Горе на форта двама от тримата останали щурмоваци на ГЕСГ зад Зоуи паднаха сред фонтани кръв. Зоуи приклекна, заклещи лебедката за парапета, вдигна беретата и се помъчи да открие снайпериста.
Намери го и изстреля откос, който го принуди да се скрие, което даде миг отдих на Джак и Вълка. Астро, който сам се бореше с вързаното за кануто им въже, също успя да намери така нужното му прикритие.
Часовникът на Джак показа 12:03.
— Трябва да поставим Стълба! — извика той на Вълка.
Вълка вдигна глава… точно когато един изстрелян от японеца куршум рикошира от каменното кану и профуча на сантиметри от лицето му. Наложи се отново да залегне.
Бяха приковани на място.
— Трябва да координираме това — каза Джак по радиото. — Зоуи! Нужен ни е преграден огън, за да можем да положим Стълба. На три, две, едно… Сега!
Зоуи моментално се надигна и отново изстреля откос, принуждавайки японеца да се скрие. Вълка използва момента да скочи на крака. Джак го хвана за колана и той се наведе ниско над носа на кануто, над края на улея и зейналата черна бездна, и посегна нагоре с пречистения Стълб, протегна се, протегна се, протегна се и…
… японският снайперист отново се показа и изстреля още един откос. Куршумите профучаха около пирамидата; един се заби в лявото рамо на Вълка и от него плисна фонтан кръв.
Вълка изрева от болка, но въпреки това се пресегна още по-напред и заби пречистения Стълб в гнездото на върха на пирамидата.
Секунди след като Вълка положи Стълба и Джак го дръпна назад в кануто, часовникът удари 12:05 и грамадната пирамида започна да вибрира застрашително, след което изстреля ослепителен лазерен лъч надолу в бездната. Ярката бяла светлина изпълни гигантската пещера и миг по-късно угасна.
Джак усети как го заля вълна от облекчение. Бяха оцелели при поредния Връх. Сега единственото, което искаше, бе да се разкара оттук.
Вълка обаче искаше да получи Стълба и наградата му. Джак смътно си спомни каква бе тя — зрение или нещо подобно — но точно в момента изобщо не му пукаше.
След като се беше провалил в опита си да ги спре да положат Стълба, японският снайперист вече стреляше на пълен автоматичен по тях и по форта, по-скоро от отчаяние и безсилна ярост, отколкото по друга причина.
И именно тогава улучи Астро — два пъти.
Куршумите се забиха в ръката и крака му и той изрева точно когато Зоуи пусна един брилянтно насочен куршум, който се заби в устата на японеца и пръсна тила му, слагайки край на стрелбата му.
До нея Астро рухна на земята и изпусна лебедката, която държеше първото кану.
Първото кану, и без това надвиснало застрашително над края на улея, внезапно полетя напред.
Джак усети движението под краката си и за миг видя бъдещето — лодката щеше да се преобърне през ръба и да полети в бездната!
С бързината на котка той скочи назад във второто кану, обърна се и видя как Вълка грабва заредения Стълб от върха на пирамидата.
— Скачай! — извика Джак.
Първото кану под него беше само на сантиметри от преобръщането през ръба. Вълка направи две крачки към кърмата и скочи с протегнати ръце…
… в същия момент, в който Джак се пресегна от второто кану, наведен през носа…
… и окървавените му длани хванаха не друго, а Стълба в дясната ръка на Вълка.