Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Подобно на някакъв жив хищник лавата се зае да погълне двете кули и не след дълго единственото, което остана между вулкана и пирамидата на Третия връх, бе ниският каменен пристан и част от пътеката зад него, сега превърнали се в остров насред кипящото езеро.
На Джак му трябваха няколко часа, за да се добере до входа на Върха. Напредваха бавно — Лили и куцащата Зоуи вървяха отпред, а той ги следваше, като поддържаше Астро.
По пътя преровиха позицията на японците в тунела и взеха храна и вода… както и водолазната екипировка, с чиято помощ войниците бяха влезли през потопения в океана вход.
Накрая застанаха при наводнения вход на Върха. Сияещото езеро лава беше зад гърба им, а пред тях се плискаше тъмната вода. Вълка не се виждаше никакъв.
Астро каза, че Вълка споменал нещо за подводница, но тя явно вече беше отплавала.
— Какво ще правим, когато излезем? — попита Лили. — Японските кораби са си там, както и стрелците по скалите.
Джак помогна на ранените Зоуи и Астро да си сложат водолазната екипировка.
— Надявам се, че Вълка е имал план, който би могъл да ни позволи някак да стигнем до брега и да повикаме Скай Монстър. Едно знам със сигурност — не можем да останем тук.
И така тръгнаха, надянали водолазните костюми на японците.
Джак дърпаше Астро през тъмносинята мъгла, а Лили помагаше на Зоуи. Заплуваха покрай гигантските стълбове на входната зала.
Накрая излязоха от подобния на хангар вход — усещаха ритмичното дърпане на океана, докато се издигаха нагоре.
Изплуваха на повърхността.
Джак показа главата си над водата, изплю мундщука, огледа се и каза:
— Ох, мамка му.
Свирепият дъжд шибаше лицето на Джак, докато той гледаше брега на Хокайдо.
Картината бе съвсем различна от предишната.
Корабите на японския флот бяха отстъпили и сега представляваха далечни петънца на хоризонта.
Подводницата на Вълка — малка американска машина клас „Стърджън“ — бе заобиколена от шест тежковъоръжени руски хеликоптера „МИ-48“, клонинг на „Чинук“, и пет щурмови вертолета „Хинд“.
Дванадесет изтребителя „МИГ“ прелетяха с гръм отгоре, за да държат японските кораби настрана.
— Кои са тези, по дяволите? — попита Джак. — Руснаци?
Веднага ги забелязаха и тъй като нямаше къде да избягат, ги изтеглиха на една от транспортните машини.
В мига, в който се озова на борда на хеликоптера, мокър и изтощен, Джак бе обкръжен от шестима командоси от руските специални части, въоръжени с картечни пистолети VZ-6 „Скорпион“.
— Капитан Уест? — извика командирът им през грохота на роторите. — Капитан Джак Уест-младши, да?
— Да! — отвърна Джак.
Прас.
Ударът дойде отстрани, от един от другите руснаци, и Джак рухна на стоманения под. Смътно чу писъка на Лили, преди всичко да потъне в мрак.
Мисия в Шотландия
Изворът на Черната топола
Шотландия
12 март 2008
6 дни преди четвъртия и петия краен срок
12 март 2008, 07:00
Високоскоростният влак летеше през възвишенията на Северна Шотландия. Мрачно небе докосваше мрачни планини, издигащи се над мрачни, покрити със сняг долини. Беше два градуса над нулата, но пронизващият вятър създаваше впечатлението, че е много по-студено.
Влакът се понесе с грохот през тунел.
В първокласното купе в началото на влака Лаклан Адамсън поклати глава.
— Не знам, Джулиъс. Първо онези издигнати преди пет хиляди години камъни при Стоунхендж. Сега пък крадем древноегипетска чаша от Британския музей. Какво следва? Да отмъкнем скъпоценните камъни от шотландската корона ли?
— Ние спасяваме света — отвърна Джулиъс. — Освен това в Британския музей си нямат представа колко важна е въпросната чаша. Ние поне я използваме. Сериозно, онези изобщо не подозират колко специални са някои от експонатите им. Като онази статуя от Великденския остров в кафето. Тя е една от само четирите моаи, изработени от базалт. А те са я изтипосали в кафето. Помниш, когато бяхме на Великденския остров…
— Били сте на Великденския остров? — обади се Стреч.