Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Мечо Пух влезе по-навътре в пещерата и откри извора.
Кръгъл каменен кладенец с диаметър педя и малко, иззидан от стари камъни, покрити с лигав зелен мъх.
Включи фенерчето си, разчисти мъха…
… и веднага видя изрязаните в камъка шарки.
Беше изображение на дърво с множество клони, които продължаваха от камък на камък — или, както се беше изразил Нютон, „растящи“ през тях.
Черно дърво.
Черна топола.
Мечо Пух, Стреч и близнаците се събраха в пещерата и впериха очи в малкия древен кладенец. Единственият звук бе тихото ромолене на водата.
— От най-незначителното произлиза най-могъщото — тихо рече Мечо Пух.
— Нима това ручейче ще спаси планетата? — облещи се Джулиъс.
— Определено не е кой знае каква гледка — отбеляза Лаклан.
— Не говорех на теб, предател такъв…
— Върху камъните покрай клоните на дървото има надпис — каза Стреч, който се беше навел над кладенеца с фенерче в ръка и правеше снимки от близък план.
— Виждаш ли някакви символи, които да са свързани с Върховете и най-вече с Четвъртия? — попита Мечо Пух.
— Аз лично не виждам — каза Лаклан, който също снимаше.
— Както не видя любовта ми към Стейси Бейкър — промърмори Джулиъс.
— И какво ще правим сега? — попита Стреч.
Мечо Пух сви рамене.
— Ще съберем толкова изворна вода, колкото можем да носим.
След час бяха напълнили десет двулитрови пластмасови бутилки с вода от кладенеца — достатъчно, за да препълни няколко пъти Чашата.
— Това би трябвало да ни стигне — каза Мечо Пух.
Преди да излязат, Джулиъс напълни празната си бутилка от „Гейторейд“ със свещената вода на Извора.
— Джулиъс! — възкликна отвратено Лаклан.
— Виж какво, това си е все пак вода, а аз съм жаден. Пък може и да ми даде свръхчовешки способности. А предвид неотдавнашните ти откровения, прескъпи ми братко, няма да позволя точно ти да ми четеш лекции кое е прилично и кое не!
— Хайде спрете вече де. Да вървим — прекъсна ги Стреч.
Същата вечер отново бяха в експресния влак, но този път пътуваха на юг, обратно към Англия, прибрали бутилките с безценната вода в големите си туристически раници.
— Господи, мисля, че го намерих… — възкликна Джулиъс.
— Какво си намерил? — попита Стреч.
Джулиъс го погледна.
— Местоположението на Четвъртия връх.
— Това е отправната ни точка, светлинното шоу при Стоунхендж и четвъртата точица светлина при горната част на камъка, отбелязана с четворка — обясни Джулиъс.
— Както знаем, точките, отбелязани с единица и двойка, са Върховете при Абу Симбел и Кейптаун. Четворката несъмнено е някъде на Британските острови, но детайлите са лоши. С помощта на голямо увеличение и дигитално филтриране на изображението с Лаклан успяхме да ограничим района до западния бряг на Великобритания. На златната плочка от Първия връх пишеше, че Четвъртият е „Градът на водопадите“. Отначало реших, че това вероятно означава някой от многото водопади в Уелс. Но после си помислих, че може би са океански водопади. Ами ако Върхът е построен под малък остров някъде покрай западния бряг на Англия или Уелс и водата се излива в него?
— Но сигурно има стотици… — започна Стреч.
Джулиъс се усмихна.
— Да, но понякога онова, което търсиш, е не само под носа ти, ами дори си го виждал.
— Какво искаш да кажеш?
Джулиъс тържествуващо извади един лист — карта на Обединеното кралство, върху която някой бе нарисувал правоъгълен триъгълник.
— Лаклан я нарисува за Лили миналата година, когато ходихме до Стоунхендж, за светлинното шоу. Показвахме й връзката между хълмовете Пресели в Уелс, откъдето са добити сините камъни за Стоунхендж, самия Стоунхендж и че ако продължим линията от хълмовете до паметника, ще стигнем до Голямата пирамида в Гиза. Работата е там, че бяхме толкова запленени от връзката между Стоунхендж и Голямата пирамида, че така и не забелязахме третия ъгъл на триъгълника — правия. Вижте къде се пада — в морето, при това точно на един остров в Бристол Чанъл. Проверих. Островът е Лънди. Макар че древните уелсци са го познавали под друго име — Инис Елен, или „островът на богинята на Умиращото слънце“.
— Умиращото слънце — повтори Стреч. — Колко уместно.