Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Потърсиха връзки и с Исак Нютон и алхимическите му трудове, тъй като се появяваше много близко до „Изворът на Нес“ на листа на Магьосника. И именно Джулиъс откри споменаване на езерото в едно от писмата на Исак Нютон до Кристофър Рен, което за щастие бе сканирано и публикувано в интернет:
„Скъпият Едмънд е открил в онези негови ужасни руини при Лох Нес стар кладенец, със странна черна топола, растяща през камъните…“
— „Скъпият Едмънд“ е сър Едмънд Халей, близък приятел на Нютон и прочут астроном, на чието име е кръстена кометата — обясни Джулиъс. — Халей бил много богат и притежавал големи имения из цяла Британия, включително и едно на източния бряг на Лох Нес. Сега теренът е общински.
И така те скочиха в първия влак на север и поеха към възвишенията на Шотландия и прочутото езеро с чудовището.
Разположено в суровия север на Шотландия, Лох Нес е дълбоко пресноводно езеро, изключително дълго и много тясно. Дължината му е приблизително 40 км, но ширината му едва достига километър и половина.
Покрай северния му бряг минава шосе А82 и затова именно там, в северната част на езерото, човек може да намери хотелите и приютите за туристите, дошли да видят чудовището.
Източният му бряг обаче е друга история.
Районът като цяло е слабо населен и по тази страна не минават важни пътища. А южният му бряг до голяма степен си остава недокосната пустош — с гори, които се спускат чак до самото езеро, тук-там някоя странна изолирана ферма, назъбени скали и възвишения. Това е сурова земя и малко хора ходят там.
С помощта на архивите от 80-те години на 17 в. екипът откри земята, където навремето се намирало шотландското имение на Едмънд Халей, и потегли натам с взета под наем високопроходима „Тойота Ланд Крузър“.
Над езерото бе надвиснала гъста мъгла. Ръмеше. Студеният вятър бе принудил всички да обуят кубинки и да навлекат дебели якета с качулки.
Четири дни близнаците, Мечо Пух и Стреч обикаляха пеша или с гумена моторна лодка и търсеха следи от развалини или древен извор сред гъстата гора покрай езерото.
Джулиъс бе начумерен и все още сърдит от признанието на брат си, че се е уредил със Стейси Бейкър на Великденския остров преди шест години.
Лаклан не му обръщаше внимание.
— Повечето руини в този район всъщност са построени върху още по-стари развалини на стратегически места, които не са се променили особено през Средните векове — каза той. — Мястото, което е било важно за някое древно племе, е било важно и за следващите племена и народи. Така че търсим нещо по-старо от съществуващи развалини.
Освен това обясни, че навсякъде из Британските острови имало свещени извори и кладенци. Примитивните племена като келтите почитали минералните води, бликащи от земята, както и лечебната им сила. Римляните ги използвали като бани, а през Средновековието монасите издигали върху тях църкви, какъвто е примерът със „Сейнт Освалд“ в Къмбрия.
— В пустините на Арабия също има няколко почитани извора, наричаме ги ейни — каза Мечо Пух. — Баща ми веднъж ми каза, че мистиката около тях се дължи не само на утоляването на жаждата на пътниците, но и на вярването, че изворът е свързан с енергията във водата, която идва от земята — хората умират, погребват ги, а после душите им се издигат във водите на изворите.
Та значи търсиха цели четири дни. Вечер, седнали в багажника на джипа, близнаците включваха компютрите си и се опитваха да решат другата задача — местоположението на Четвъртия връх. Според оригиналните фотографии на Стоунхендж по време на светлинното шоу той беше някъде из Британските острови.
И в края на четвъртия ден, докато седеше в гумената лодка с Лаклан, Мечо Пух видя нещо.
— Хей! Вижте!
Плаваха в тясно заливче между покрити с мъх канари и надвиснали над тях дървета. Погледът му бе привлечен от някаква малка пещера в дъното, почти скрита от растителността.
Точно след входа, зад зеления балдахин Мечо Пух видя висок до глезените зид от правоъгълни камъни. Беше изронен от вековете и влагата дотам, че почти не личеше на фона на стените на пещерата.
Макар и съвсем нищожни, това бяха останки от много старо съоръжение, дело на човешка ръка — преграда, помисли си Мечо Пух, докато я прескачаше — но в страна с великолепни руини на замъци и митични чудовища тази малка пещера явно бе подминавана като дребна и незначителна.
Малко ручейче изтичаше от пещерата и църцореше немощно в черните води на езерото.