Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Ако човек бутнеше едно от пристана, течението щеше да го отведе право при улея и по него до върха на пирамидата.
Единственият проблем бе, че нямаше начин да върнеш кануто обратно срещу течението. Идеята бе очевидна — пускаш се по улея, полагаш Стълба и после политаш в бездната.
Еднопосочно плаване.
Магьосникът на неета каза нещо на гръцки. Лили преведе:
— Казва, че най-великата смърт е тази в чест на Нефтис, Тъмното слънце. На един от нас би трябвало да се окаже честта да умре, полагайки този Стълб.
— Е, и кой ще прояви благородство и ще се принесе в жертва? — изсумтя Рапирата.
Джак се взираше в улея и тънката ивица лава, течаща по него.
— Аз — рече Вълка.
Странното бе, че не гледаше към пирамидата, когато го каза, а в посоката, от която бяха дошли.
Бяха им нужни три часа да ги намерят — час да се върнат до входа на пещерната система, час да претърсят останките и час да се върнат при пристана, но си заслужаваше.
Както се беше надявал Вълка, в останките на супертанкера — който сега лежеше в езерото лава и бавно, сантиметър по сантиметър, потъваше — откриха две лебедки с дълги стоманени въжета.
— Добра идея — каза Джак, докато завързваха въжетата към двете канута.
— Час? — попита Вълка.
Лили си погледна часовника.
— Единайсет и половина. Разполагаме с трийсет и пет минути.
Двете канута се отделиха от пристана и се понесоха в потока лава едно след друго, като размотаваха стоманените въжета.
Вълка и Джак бяха в първата лодка, а втората беше празна — бе завързана за кърмата на тяхното кану с въже и ги следваше по настояване на Джак, като резервен вариант за измъкване, ако се случи нещо непредвидено. Всяко кану теглеше отделно стоманено въже — друга предпазна мярка.
Рапирата, Астро и Зоуи стояха при едно малко, подобно на форт съоръжение в горната част на стълбището непосредствено преди пристана и оттам управляваха лебедките и развиваха въжетата, които трябваше да не позволят на лодките да пропаднат през ръба — като през цялото време внимаваха въжетата да останат над лавата. Рапирата и Астро бяха при лебедката за първото кану; Зоуи се грижеше за другата.
Лили остана на пристана и се взираше напрегнато в Джак.
Канутата бавно се понесоха към устието на улея на ръба на големия кръгъл „лавопад“.
С помощта на течението, кабелите и двете каменни плочи, които използваха като гребла, Джак и Вълка насочиха лодките към улея. Приличаха на бандити от Дивия запад с кърпите на устата и електроженистките маски, които предпазваха очите им от ужасната жега.
Канутата влязоха в улея и бордовете им застъргаха по стените — пасваха идеално на ширината му.
Докато двете свързани лодки бавно се плъзгаха напред, Джак гледаше как огромната бронзова пирамида се извисява над него. Беше неимоверно грамадна. Виждаше върха й на самия край на улея — срязан, очакващ полагането на своя Стълб.
Надникна през борда и стената на тесния улей и видя бездънната пропаст под Върха.
„Господи!“
Канутата приближаваха края на канала.
— Сега внимателно — каза Вълка по радиото. — Отпуснете още малко.
В отговор Рапирата и Астро започнаха да развиват макарата много бавно, сантиметър по сантиметър, докато първото кану не се озова на самия ръб на улея, точно над малкия „лавопад“ и директно под срязания връх на пирамидата.
По време на цялата деликатна операция, която последва, Джак не откъсна поглед от баща си.
Вълка бе буквално покрит с кръв — блестяща струйка се стичаше от раненото му ухо по врата, ръцете му бяха целите червени.
Вълка обаче сякаш не забелязваше страховития си външен вид или не го бе грижа за него — толкова силно се бе съсредоточил върху пирамидата и полагането на прозрачния диамантен Стълб — който, разбира се, бе изцапан с кървавите му пръстови отпечатъци.
Джак погледна собственото си мръсно тяло. Бе покрит с нечистотии и сажди, дясната му ръка също бе хлъзгава от кръв.
„Ама че сбъркана мисия се оказа.“
— Добре, задръжте така! — извика Вълка. — На позиция сме. Колко е часът?
— Дванайсет без четири — отвърна Лили по радиото.