Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Докато куршумите свистяха и другарите им от ГЕСГ падаха около тях, Рапирата, Вълка и Астро изстреляха няколко гранати от гранатомети М-60. Експлозиите проехтяха на горното ниво на тунела.
Джак и Зоуи също се включиха в битката, застанали гръб до гръб и отново защитени от „косовете“: стреляха по тъмните кътчета, образувани от огромните извивки на змията.
Когато очите му свикнаха с тъмното, Джак различи в сумрака фигури — бойци от японските специални части, всички с очила за нощно виждане, поради което приличаха на богомолки.
Изведнъж ярка жълта светлина освети целия тунел — Рапирата пусна в ход огнехвъргачката си. Фонтанът течен огън оплиска едната страна на горното ниво, обгърна в пламъци намиращите се там бойци и заслепи останалите заради очилата им.
Горящи фигури западаха от позициите си.
В хода на битката Вълка беше прострелян в ръката, което сякаш само го вбеси още повече и той откри унищожителен огън по противника — убиваше всеки вражески войник, който попадаше в полезрението му.
Сражението беше свирепо — куршуми свистяха, мъже рухваха, огнехвъргачката на Рапирата бълваше ослепителни езици, но накрая по-мощната и точна стрелба на хората на Вълка и Джак наред със закрилата на „косовете“ отне преимуществото на изненадата на японците.
Последният неприятел падна ранен и Рапирата го довърши с голи ръце с два брутални удара — първият го просна в несвяст, а вторият в носа го уби.
Заради засадата екипът на Вълка вече бе сведен от единадесет на шестима души, като всички оцелели, с изключение на един имаха една или друга рана; единствено Рапирата като по чудо се отърва от мелето без нито една драскотина.
Откриха труповете на дванадесет японски войници, всички облечени в черно, всички с очила за нощно виждане. На горното ниво намериха водолазно оборудване, пакети храна, вода и спални чували.
По време на престрелката Джак бе улучен в дясната ръка от някакво отчупено парче скала; раната кървеше силно и заедно с разреза на рамото от миниатюрните остриета на кулата дясната му ръка изглеждаше така, сякаш я е потопил във вана с кръв.
Зоуи, която също бе защитена от куршумите от „кос“, също бе улучена от рикошет в левия прасец. Болеше ужасно, но след няколко болкоуспокояващи можеше да куцука. За щастие, Лили се бе отървала без драскотина.
Тя и Рапирата бяха единствените в групата, които не бяха изпоцапани от собствената си кръв.
Докато огньовете догаряха и димът се разсейваше, Джак се добра до отсрещния край на тунела, видя третия и последен етап от този Връх и изпъшка:
— Последното изпитание.
Стоеше на изсечена в склона на вулкана широка тераса, от която се разкриваше невероятна гледка.
Картината, която бе видял на цифровия апарат, неимоверно бе подценила Третия връх.
Обърнатата му бронзова пирамида доминираше над пространството пред него и се извисяваше над всичко като някакъв гигантски космически кораб. Както беше и при двата предишни Върха, тя започваше от тавана на пещерата и увисваше над черна бездна.
Но с една важна разлика.
Тази пирамида бе обкръжена от езеро кипяща лава, която преливаше през ръба на бездната в идеален кръгъл „лавопад“. Кръгло корито малко под ръба улавяше лавата и вероятно я връщаше по някакъв начин обратно в системата горе.
Единственият начин да се стигне до пирамидата бе дълъг, подобен на език каменен улей, който минаваше над бездната като недовършен мост. Малка река лава течеше по него като през преливник, стигаше до самия връх на пирамидата и се изливаше на тънка струя в бездънната пропаст.
За да се добере до улея и пирамидата, човек трябваше да премине висока каменна пътека и две кули, свързани с тесен мост — всичко това високо над езерото лава.
Вниманието на Джак обаче бе грабнато най-силно от онова, което бе на самия край на тази пътека, на нивото на езерото — нещо като каменен пристан.
След двадесет минути Джак стоеше на пристана, само на стъпка над сияещото езеро лава.
Горещината беше непоносима и изгаряше гърлото му. Отново се наложи да покрие устата си с влажна кърпа. Останалите направиха същото.
— А стига бе… — промълви Зоуи, загледана към улея.
— Това е самоубийство… — обади се Рапирата.
— Японците нямат същото отношение към самоубийството, каквото е нашето — рече Джак. — И никога не са го имали.
Две украсени каменни канута чакаха в отделни ниши на пристана. Всяко имаше две места и като че ли бяха изработени от същия устойчив на лавата материал, който изграждаше и самия пристан — с тази разлика, че тези канута несъмнено бяха построени така, че да плават по лавата.