Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Напусна болницата и изведнъж се запита къде ще пренощува. Нямаше достатъчно време да пропътува обратно километрите до Исламорада, в същото време никак не му се искаше да се връща в онази луксозна кутия от бетон и стъкло, наречена Харбър Пойнт. Никак не си падаше по претрупани жилища от тоя сорт. След това бръкна в джоба си и напипа ключовете от къщата на Соня, които така и забрави да върне на Бени.
Прекоси паркинга и спря пред тъндърбърда, все още несигурен дали трябва да се приюти в Ел Портал. Отвори багажника и натисна копчето на портативната електронна система, която сам беше инсталирал. Добре маскираната вратичка от вътрешната страна на калника се отвори, той протегна ръка и измъкна малко тапицирано куфарче. Вътре имаше портативен компютър. Кроукър го включи към клетъчния си телефон и използва вградения модем, за да получи достъп до главния терминал на щатската пътна полиция. Софтуерната програма му поиска код и той без колебание набра цифрите, които преди време беше получил от Роки Сагуас — лейтенант-детектив в Метро Дейд и близък негов приятел. Получи достъп и набра номера на луксозния линкълн, в който се беше качил Махур. На екрана се появи надпис: молеха го да почака, тъй като системата е претоварена. Използва паузата, за да се включи към компютъра на „Бел Саут“. Вкара същия код и набра телефонния номер на Нестор — умиращия от СПИН приятел на Соня. Секунда по-късно на екрана се изписаха трите имена на младежа и адресът му. Също в Ел Портал, на няколко пресечки от нейното жилище. Изключи кабелите и се приготви за път. Градският търговски център се намираше на Глейдс Роуд — първата от двете основни артерии, които пресичаха Бока Рейтън от изток на запад. Магазини, в които се продаваше абсолютно всичко, изпълваха сградата на огромния търговски комплекс, която се издигаше между Бътс Роуд и булевард „Сейнт Андрю“ и на практика беше част от панорамата, оформяща цялото източно крайбрежие на Флорида.
Сутрешният душ имаше съвсем ограничен ефект, тъй като не беше сменял дрехите си вече два дни. Обзет от предчувствието, че скоро от тялото му ще започне да се излъчва миризма, която по сила едва ли ще отстъпва на лъчението на пръстените на Сатурн, Кроукър хлътна в „Гап“ и излезе оттам натоварен с бельо, два леки панталона, които не изискваха гладене, и половин дузина фланелки и ризи с къс ръкав в различни цветове. На изхода се сблъска с Раф Рубине — съдържателя на „Бара на акулите“.
— Хей, compadre! — прогърмя по навик великанът и хората започнаха да извръщат глави. „Този човек си е роден за политик“ — помисли Кроукър, Беше чувал, че по време на кметския си мандат Раф бе осъществил редица смели и изключително изгодни за управата на Маями проекти. Това му беше създало многобройни почитатели, които с радост биха му гласували втори мандат. Но той отказа да се кандидатира, без да дава на никого обяснения за това странно решение. „Политиците са като ченгетата — въздъхна Кроукър. — Никой не знае кой и кога ще прегори…“
— Точно ти ми трябваш!
Ухилен до уши и с добродушен блясък в сините си очи, Рубине го издърпа настрана от потока пешеходци. Беше облечен в бели джинси и риза с къс ръкав на синьо-червени ивици, а краката му бяха обути в удобни маратонки „Доксайдър“, без чорапи. Имаше страхотна фигура, бицепсите му бяха с размерите на бебешка главичка и караха жените да го заглеждат. Той обаче не им обръщаше никакво внимание.
— Вчера чух страхотен виц! — продължаваше да гърми Рубине. „Кръчмарите и политиците много си падат по вицовете, особено ако са и мръснички“ — рече си Кроукър. А Раф беше на първо място в списъка. Разполагаше с огромен запас вицове и ги сипеше като картечница. Може би ги научаваше от клиентите си…
— Един ескимос се качил на моторната си шейна и тръгнал за града — започна приятелят му. — Но малко преди да пристигне, шейната му се развалила и той я избутал до близкия сервиз. Монтьорът излязъл навън и дълго оглеждал мотора. „Май си духнал гарнитурата“ — рекъл най-сетне. „Тц — поклатил глава ескимосът. — Това по мустаците ми е скреж!“7
— Този си го биваше, Раф — засмя се Кроукър. Приятелят му тръгна напред, маневрирайки сред тълпата. Главата и раменете му стърчаха доста над останалите минувачи. „Сигурно е бил трън в задника на кметските бодигардове“ — помисли си, потупа го по широкия гръб и добави: — Радвам се да те видя извън бара… Какво те накара да напуснеш любимото си заведение?
7
Игра на думи: seal на английски означава гарнитура, но и тюлен. — Б.пр.