Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
Мачът започна отново, а той и Катерина се отправиха към изхода на стадиона. Някъде наблизо трябваше да има такси или автобусна спирка. Спря им малък ван.
– Трябва да стигнем до пристанището – каза Кърт.
– Ще ви закарам – отговори шофьорът.
Кърт отвори вратата, Катерина понечи да се качи, но спря.
– Беше невероятно! – каза тя, като го гледаше в очите.
На три пъти за малко да ги убият, взетият под наем форд беше паднал в пропастта, където се взриви, а тя бе почти синя от студа, но очите ѝ блестяха, сякаш е преживяла най-прекрасните мигове в живота си. Той не можа да не се възхити на това.
Посегна към нея, придърпа я към себе си и я целуна по устните. Целувката продължи няколко секунди по-дълго, тя уви ръце около него – този път отпред, а шофьорът се покашля лекичко.
Те се разделиха и Катерина попита:
– Да ме стоплиш ли искаше? Той се усмихна.
– Получи ли се?
– По-добре, отколкото предполагаш – отвърна тя, обърна се и се качи в таксито. Той влезе след нея и малкият, подобен на мехурче ван пое към пристанището.
– Знаеш ли – каза Катерина, – само на километър и половина сме от къщата, където е отседнал френският екип.
– Така ли? – отвърна той, като си спомни какво му беше казала на вечерята. – Имаш ли адреса?
– Точно на брега е, в Прая Формоза. Най-луксозната къща под наем в града.
Това му звучеше съвсем по френски.
– Откарайте ни в Прая Формоза – обърна се Кърт към шофьора.
Ню Йорк , 24 юни
Булевардите на Манхатън кипяха от задръствания и енергия в топлата лятна нощ. Хората бяха навън – в тълпите, в колите, в таксита и дори във файтони, поели на романтични обиколки из Сентръл Парк. От залеза бяха изминали двайсетина минути и градът, който никога не спи, оживяваше все повече.
Дърк Пит пътуваше с такси към петзвезден ресторант. Докато минаваха по Парк Авеню, отраженията на оранжевите улични лампи методично пробягваха по жълтия капак на колата. Една след друга, те се нижеха в плавен и бавен поток, като спокоен пулс. Дърк си представи пулса на Пол Траут, молеше се да е силен, мислеше и за Гамей, как стои до него и се опитва да събуди съпруга си със силата на волята си.
Отиваше на среща с Такагава. Като се имаше предвид, че бяха отказали достъп на хората му в офиса на компанията, Дърк бе решил да потърси стария си познат на друго място. Беше се сдобил с информация къде ще вечеря Такагава тази вечер и реши да го изненада на неутрален терен.
Ресторантът се наричаше „Мияко”, познат на местните знаменитости и прочути спортисти, които водеха тук гаджетата си супермодели късно през нощта. „Мияко” предлагаше традиционна японска кухня в ултрамодерна, луксозна среда. Лееха се мартинита за по двайсет долара и малки чашки саке, а менюто беше пълно с традиционни деликатеси като отровна риба-балон, вътрешности на морска краставица и уни – иначе известно като морски таралеж.
Харуто Такагава трябваше да вечеря тук със сина си Рен, с няколко висши мениджъри от „Шокара Шипинг” и поне двама управители на хедж фондове, които искаха да инвестират в последната търговска спекулация на Шокара.
Дърк знаеше, че ще са в частната зала в дъното, но не очакваше да го поканят да се присъедини към тях. За всеки случай обаче беше взел нещо, което да напомни на Такагава за дълга му.
Таксито спря до тротоара пред „Мияко” и Дърк слезе. Плати на шофьора, като остави щедър бакшиш, и влезе във фоайето на ресторанта, оглеждайки залата. Висока стена, по която се стичаше вода, разделяше главното помещение от частните зали в дъното. Дърк уверено тръгна натам, но един официален на вид мъж се изпречи пред него, като го оглеждаше подозрително.
– Извинете – каза мъжът. – Но настаняваме само гости с резервации. И трябва да сте с подходящо облекло.
Дърк носеше черни панталони с остри като бръсначи ръбове, вечерно сако за осемстотин долара и риза за двеста долара, отворена на яката.
– Трябва да сте с вратовръзка, за да вечеряте тук – обясни мъжът.
– Не съм дошъл да вечерям – отвърна Дърк, мина покрай него и прекоси залата.
В град, пълен с политици, брокери и знаменитости, Дърк Пит не беше известна фигура, но пък се движеше с увереност.
Поне десетина достопочтени люде прекъснаха разговорите си, за да го погледнат, докато минаваше покрай тях. Ако ги бяха попитали, щяха да кажат, че около този човек има аура, която е привлякла вниманието им, някаква целеустременост в походката, която издава увереност, решимост и убеждение, но без арогантност или самонадеяност. Или пък не биха казали нищо. Те го гледаха как върви, докато изчезна зад стената, по която се стичаше вода.