Град на паднали ангели

първи път. — Две нощи по-късно отидох на един купон и тя беше там. Танцуваше с друг.

Целуваше го, сякаш искаше да ми покаже, че между нас всичко е свършило. Точно онази нощ

беше крайно неподходяща, не че имаше начин тя да знае това. Беше първото пълнолуние,

откакто ме ухапаха — пръстите му бяха побелели от стискането на чашата. — Тогава се

преобразих за пръв път. Трансформацията разтърси тялото ми, разцепи костите и кожата ми.

Бях в агония, но не само заради това. Исках нея, исках да се върне при мен, исках да обясня, но можех само да вия. Започнах да бягам из улиците и тогава я видях да пресича парка до

дома й. Прибираше се вкъщи…

— И си я нападнал — каза Саймън. — Ухапал си я.

— Да — Джордан беше вперил невиждащ поглед в миналото. — Когато се събудих на

другата сутрин, помнех какво съм направил. Опитах се да отида у тях, да обясня. Бях на

половината път, когато един здравеняк се изпречи на пътя ми и се втренчи в мен. Той

знаеше кой съм, знаеше всичко за мен. Обясни ми, че е претор лупус и че са го зачислили

към мен. Не остана доволен, че е закъснял, че вече съм успял да ухапя някого. Не ми позволи

да я доближа. Каза, че това само ще влоши нещата. Обеща, че вълците пазители ще я

наблюдават. Каза ми, че, понеже вече съм ухапал човек, а това е строго забранено,

единственият начин да избегна наказанието е да се присъединя към пазителите и да ме

обучат да се контролирам. Нямаше да се съглася. Щях да плюя на него и да се примиря с

каквото и наказание да ми наложат. Толкова много се мразех. После обаче той ми обясни, че

ще мога да помагам на други като мен. Че мога да предотвратя случилото се между мен и

Мая да не се повтори с други. Тогава видях светлина в тунела, обещание за някакво бъдеще.

Може би възможност да поправя стореното.

— Добре — каза Саймън бавно. — Но е малко странно съвпадение да те изпратят точно при

мен. При гаджето на момичето, което си ухапал и си превърнал във върколак.

— Не е съвпадение — каза Джордан. — Връчиха ми една камара досиета. Избрах теб,

защото видях името на Мая. Върколак и вампир да имат връзка. Знаеш ли, това е голяма

работа. За пръв път осъзнах, че е станала върколак, заради… заради онова, което направих.

— И не си проверил какво е станало с нея? Това изглежда някак…

— Опитах. Преторът не искаше да го правя, но аз направих всичко възможно да науча какво

е станало с нея. Знаех, че е избягала от къщи, но животът й беше скапан, така че това не

значеше нищо. А и няма национален регистър на върколаците и не можех да проверя.

Просто… надявах се да не се е преобразила.

— Поел си моя случай заради Мая?

Джордан се изчерви.

— Реших, че ако се запозная с теб, ще разбера какво е станало с нея. Дали е добре.

— Затова ми каза, че не е редно да излизам и с двете — каза Саймън, спомняйки си

разговора им. — Искал си да я защитиш.