Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Джордан го погледна над ръба на чашата.
— Да, но не се получи.
— Ти си пъхнал флаера за концерта на групата под вратата й, нали? — Саймън поклати
глава. — Намесата в любовния ми живот част от задълженията ти ли е, или лична
инициатива?
— Аз я прецаках — каза Джордан. — Не исках и друг да я прецака.
— А не ти ли хрумна, че ако се появи на концерта и те види, ще ти издере очите? Ако не
беше закъсняла, можеше да те нападне направо на сцената. Щеше да се получи вълнуващо
представление.
— Не знаех — каза Джордан. — Нямах представа, че ме мрази толкова много. Аз не мразя
онзи, който ме превърна. Разбирам, че вероятно не е можел да се контролира.
— Да — каза Саймън, — но ти не си го обичал. Не си имал връзка с него. Мая те е обичала.
Мисли, че си я ухапал, че си я захвърлил, и не си се сетил повече за нея. Мрази те така, както
някога те е обичала.
Преди Джордан да успее да отговори, някой звънна — не от звънеца на домофона, а от този
на вратата, което означаваше, че някой стои пред апартамента. Момчетата се спогледаха
озадачено.
— Очакваш ли някого? — попита Саймън.
Джордан поклати глава и остава чашата с кафе. Двамата заедно отидоха в малкия коридор.
Джордан посочи на Саймън с жест да застане зад него и после отвори вратата.
Отвън нямаше никого. На постелката пред вратата обаче имаше сгънат лист хартия, а върху
него лежеше тежък камък. Джордан се наведе да освободи листа и се изправи намръщено.
— За теб е — каза той и го подаде на Саймън.
Объркан, Саймън отвори листа. В центъра, сякаш с детски почерк и само с главни букви,
пишеше:
САЙМЪН ЛЮИС, ПРИЯТЕЛКАТА ТИ Е ПРИ НАС. ЕЛА
НА AДPEC “РИВЪРСАЙД ДРАЙВ” 232 ДНЕС, ПРЕДИ
ДА СЕ СТЪМНИ, ИЛИ ЩЕ Й ПРЕРЕЖЕМ ГЪРЛОТО.
— Това е шега — каза Саймън, взирайки се вцепенено в листа. — Няма как да не е.
Без да каже и дума, Джордан хвана Саймън за ръката и го замъкна в дневната. Пусна го и
започна да търси телефона, докато накрая го намери.
— Обади й се — каза той и удари Саймън с телефона по гърдите. — Обади се на Мая и виж
дали е добре.
— Може да не става въпрос за нея — Саймън се втренчи в телефона, докато ужасът на
цялата ситуация кръжеше около мозъка му, както таласъмите кръжаха около някоя къща и се
молеха да ги пуснат вътре. Съсредоточи се, каза си той. Не изпадай в паника. — Може да е
Изабел.
— О, Исусе! — Джордан го изпепели с поглед. — Други приятелки имаш ли? Трябва ли да
правим списък на кого да се обадиш?
Саймън взе телефона, обърна се и набра номера.
Мая вдигна на второто позвъняване.
— Да?
— Мая… Саймън е.
Гласът й изстина.
— О! Какво искаш?
— Исках само да проверя дали си добре — каза той.
— Добре съм — отвърна сковано тя. — Все пак връзката ни не беше нищо сериозно. Не кипя
от щастие, но ще го преживея. Ти обаче си задник.
— Исках да проверя дали наистина си добре.
— За Джордан ли става въпрос? — той долови сдържания й гняв, когато изрече името му. —
Ясно. Снощи си тръгнахте заедно, нали? Приятели сте или нещо такова. Е, можеш да му
кажеш да стои далеч от мен. Всъщност това важи и за двама ви.
Тя затвори. Телефонът забръмча като раздразнена пчела.
Саймън погледна Джордан.
— Тя е добре. И мрази и двама ни, но не останах с впечатлението, че има някакъв друг
проблем.
— Хубаво — сопна се Джордан. — Обади се на Изабел.
Трябваше да звънне два пъти преди Изи да вдигне. Саймън почти беше изпаднал в паника,
докато накрая не чу гласа й; звучеше ядосано и раздразнено:
— Който и да е, дано има основателна причина.
Облекчение се разля по вените му.
— Изабел, Саймън е.
— О, за Бога! Ти пък какво искаш?
— Исках да разбера дали си добре…
— Иначе какво? Нима трябва да съм съсипана, защото ти си един лъжлив, измамен,
двуличен кучи…
— Не — това наистина започваше да му писва. — Исках да проверя дали си добре. Не са те
отвличали или нещо такова?
Последва дълга тишина.
— Саймън — каза Изабел накрая, — говоря наистина сериозно, това е най-глупавият опит за
сдобряване, който някога съм чувала. Какво ти става?
— Не съм сигурен — каза Саймън и затвори, преди тя да му тресне телефона. Подаде
слушалката на Джордан. — И тя е добре.
— Не разбирам — Джордан изглеждаше объркан. — Кой би отправил такава заплаха, ако не
разполага с нищо? Прекалено е лесно да проверим дали лъже.
— Може би ме мислят за глупак… — започна Саймън и после спря. Една ужасяваща мисъл