Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Стига, стига — шепнеше и милваше мръсната коса на момиченцето. — Няма страшно, Мая. Няма страшно.
Закрачи из магазина с детето на ръце — напяваше една стара песничка, която му беше пяла майка му. Чакаше детето да се наплаче. Накрая то спря да трепери и дишането му се успокои.
— Ти си се скрила зад кошовете, когато те са дошли, нали, Мая? — попита тихо Халифа.
Тя кимна.
— Можеш ли да ми разкажеш?
Тя мълча дълго, после прошепна в ухото му.
— Бяха трима.
И след продължителна пауза продължи:
— Единият имаше дупка на главата. — Отдръпна се малко от рамото на Халифа и докосна челото му. — Ето тук! А другият беше голям като великан и беше бял, и имаше смешно лице.
Смешно ли?
Беше лилаво. Тя прокара пръсти по бузата си. — Ето тук беше лилаво. А тука беше бяло. И имаше нещо като нож и промуши с него господин Икбар. А другите двама го държаха. Аз исках ал-Гул да дойде и да му помогне, но той не дойде.
Речта й се забърза, разказът се изливаше несвързано, на един дъх: как лошите дошли и започнали да разпитват Икбар; как ги наблюдавала от скривалището си; как намушкали стария Икбар и продължили да го мушкат даже след като им казал всичко; как след това си тръгнали, но нея я било страх да излезе, защото в магазина имало призраци, и как избягала и не казала на никого, защото ако майка й разберяла, че вместо да проси, е била при Икбар, щяла да я набие.
Халифа слушаше мълчаливо, милваше косата й и я чакаше да му разкаже всичко по своя си начин, докато сглобяваше мислено парчетата от историята. Накрая тя свърши и млъкна изведнъж като играчка с изтощени батерии. Той я сложи да седне на тезгяха, извади носната си кърпичка и попи очите й. Тя извади втория сладкиш и го загриза.
— Сигурно много те е яд на ал-Гул — каза той и избърса сопола от носа й. — Сигурен съм, че е искал да помогне. Но не е могъл да излезе от лампата.
Тя го погледна над сладкиша.
— Защо?
— Защото един джин излиза от лампата си само когато някой я потърка. Трябва да го призовеш в нашия свят.
Тя се намръщи, сякаш осмисляше информацията, след което по устните й плъзна лека усмивка, все едно приятел, който я беше излъгал, все пак в крайна сметка се беше оказал верен. После попита:
— Да потъркаме ли лампата?
— Ами, може — отговори Халифа, — но трябва да знаеш, че един джин може да се извика само три пъти. И ще е срамота да го викаме без причина, нали така?
Момиченцето отново смръщи вежди.
— Да — каза накрая. А след това внезапно заяви: — Харесвам те.
— И аз те харесвам, Мая. Ти си много смело момиченце.
Изчака малко и добави:
— Мая, трябва да те попитам няколко неща.
Тя не му отговори, а отхапа от сладкиша и започна да люлее крака и да тропа с пети по тезгяха.
— Виж сега, аз искам да хвана хората, които са измъчвали господин Икбар. И мисля, че ти можеш да ми помогнеш. Ще ми помогнеш ли?
Петите й продължаваха да тупкат ритмично по тезгяха.
— Добре.
Той се облегна до нея. Тя се притисна към него.
— Каза, че лошите искали нещо от господин Икбар. Помниш ли какво?
Тя се замисли и поклати глава.
— Сигурна ли си?
Още едно поклащане на глава.
— Помниш ли какво каза господин Икбар на тези хора? Какво им каза, докато те го мушкаха?
— Каза, че го е продал.
— И на кого каза, че го е продал? Помниш ли?
Тя сведе поглед и се намръщи — гледаше краката си, които продължаваха да подритват тезгяха. Когато вдигна очи, лицето й беше смутено.
— Добре, добре. — Халифа я погали по главата. — Няма нищо.
Трябваше дай помогне някак. Дай подскаже нещо, за да може тя да се сети. Сети се за разговора си с Тауба и попита напосоки.
— Господин Икбар да не би да им каза, че го е продал на някакъв англичанин?
Внезапно ентусиазирано кимване.
— Да не би да каза, че го е продал на един англичанин, който работел в Сакара? — Произнесе думите бавно и отчетливо. Кратка пауза и ново кимване. Той реши да задържи малко топката.
— Мая, помниш ли скоро тук в магазина да е идвал един човек?
Преди години беше посетил няколко лекции на професор Мъдрей в американския университет и сега се опитваше да й го опише.
— Висок. С много бяла коса и смешни кръгли очила, и…