Спомен за светлина

- _Все пак_ знаеш за какво е тази среща, нали? - каза Егвийн.

Той махна с ръка.

- Да откажем този мъж от завоевателните му амбиции, или нещо такова.

- Горе-долу. - Егвийн се наведе към него. - Чувам, че управлението ви укрепва хубаво и че Люгард най-сетне би могъл да има някаква истинска власт в Муранди.

- Да - отвърна Редран и се поизправи на седлото. - Вярно е.

Егвийн се наведе още към него.

- Е, добре си дошъл - каза тихо и му се усмихна. Обърна коня си и поведе кортежа.

- Егвийн - промълви Гавин до нея. - Ти наистина ли направи това току-що?

- Притеснен ли изглежда?

Гавин погледна през рамо.

- Много.

- Чудесно.

Гавин продължи да язди смълчан, после се ухили широко.

- Е, това определено беше гадно.

- Той е точно толкова грубиян и простак, колкото го описват донесенията - каза Егвийн. - Може да понесе няколко нощи в чудене как Бялата кула е дърпала конците във владението му. Ако се почувствам особено отмъстителна, ще поръчам да изровят няколко хубави тайни за него. Е, къде _все пак_ е онова овчарче? Има дързостта да иска ние да…

Замълча, щом го видя да идва. Ранд крачеше през кафявата трева, облечен в червено и златно. Във въздуха до него се рееше огромен вързоп, поддържан от сплитове, които Егвийн не можеше да види.

Тревата в краката му позеленяваше.

Не беше голяма промяна. Където стъпеше, тревата оживяваше, зеленината се разпръсваше от него като мека вълна от светлина през отварящи се кепенци. Мъже отстъпваха назад, коне тупаха с копита. За няколко минути целият кръг от войски вече стоеше върху съживена трева.

От колко отдавна не беше виждала такова най-простичко зелено поле? Въздъхна. Денят беше станал малко по-светъл.

- Много пари бих дала да разбера как го прави това - едва чуто промълви тя.

- Сплит ли? - попита Гавин. - Виждал съм Айез Седай да карат цветя да разцъфват зиме.

- Не знам за сплит, който да е толкова обширен - каза Егвийн. - Изглежда толкова _естествено_. Иди виж дали можеш да разбереш как го прави. Може би някоя Айез Седай със Стражниците Аша’ман ще разкрие тайната.

Гавин кимна и тръгна.

Ранд продължаваше да крачи през полето, следван от големия вързоп, който плуваше във въздуха, от ашамани в черно и от почетна гвардия айилци. Айилците презираха строя, така че се разпръснаха като рояк из полето и се развърнаха. Дори заклетите на Ранд войници се отдръпваха боязливо пред тях. За много от по-старите войници една такава вълна от кафяво и жълто означаваше смърт.

Ранд вървеше спокойно, целеустремено. Платненият вързоп, който носеше с Въздух, започна да се развива. Ивици платно се заогъваха на вятъра, заплитаха се една в друга. Дървени колове и метални клинове западаха от тях и Ранд ги улавяше с невидими нишки Въздух и ги завърташе.

Така и не прекъсна крачките си. Не поглеждаше към вихрушката от платно, дърво и желязо, докато зеблото се вълнуваше като рибен пасаж, изплувал от дълбините. Бучки пръст изригнаха от земята и няколко войници подскочиха.