Богинята на светлината

— Напоследък не съм — отвърна той, а очите му с цвят на лятно небе потъмняха и станаха сериозни, — а и никога не съм го казвал толкова искрено.

— Тогава ти благодаря — каза Памела, като се опитваше безуспешно да се възправи срещу синята магия на погледа му. Като котка, която маха от себе си вода, тя се отърси мислено и плавно смени темата. — Как е сестра ти?

— Добре е. Все още обезпокоена, но е добре. — Той задържа ръката на Памела в своята, докато подпираше крака си на най-долното стъпало на високия стол до нея. Искаше да я притегли в прегръдките си и да я целуне точно там, пред тяхното заведение, но езикът на тялото й му казваше ясно, че трябва да го дава бавно и полека. — Диана не искаше да те обиди днес следобед. Както тя каза, напоследък не е на себе си.

Памела понечи да вдигне рамене с хладно „не е кой знае какво“, но се спря. Вместо това се изправи и погледна прямо в бездънните му очи.

— Не смятам да се преструвам, че не бях наранена, когато разбрах, че си тръгваш толкова скоро, а не си ми казал нищо. Истината е, че ми се прииска да избягам далече от теб.

— Истината… — той кимна замислено. Той ценеше високо честността, защото малко бяха жените, които са били честни с него. Повечето го обожаваха, издигаха го в култ, съперничеха си за вниманието му. Но едва ли някоя от тях е била искрена с него.

— Заболя те при мисълта, че ще те напусна без обяснение. Съжалявам за това — Аполон докосна бузата й. — Последното, което ми се ще, е да искаш да избягаш от мен, за да се предпазиш. — Той остави пръста си да докосне златната монета, която висеше на врата й. — Моля те, вярвай ми, чувствата ти няма да бъдат засегнати от мен!

Тя отново му отговори напълно искрено.

— Ще се опитам да ти вярвам, но все още не мога.

Аполон приближи ръката й до устните си.

— Благодаря ти за откровеността и възможността да спечеля доверието ти.

— Можеш ли да ми кажеш защо заминаваш?

— Възразяваш ли да го обсъдим по време на вечеря? Днес съм планирал нещо много специално за теб.

— О, добре — Памела усети как се разтапя от удоволствие. Искаше й се да може да се контролира по-добре.

— Гладна съм. — Тя стана с ясното съзнание, че Феб продължава да държи ръката й, но нямаше сили да я изтегли от топлината на ръцете му. — Къде отиваме?

— В планината Олимп — отвърна той с блясък в очите.

Звучи като ресторант, който би се вписал чудесно тук, но не си спомням да съм го виждала, докато се разхождах из Форума. В Цезар Палас ли е?

— Може да се влезе през Цезар Палас, но е много специално място и малко хора знаят за него.

— Само боговете, така ли? — пошегува се Памела.

— Само боговете — съгласи се Аполон с широка усмивка.

Те тръгнаха ръка за ръка през Форума. Докосваха се и Памела си спомни колко прекрасно се чувстваше, приютена в прегръдките му, притисната до голите му гърди. Усещаше неповторимото му ухание. Не беше миризмата на някой модерен, мъжкарски одеколон от голям магазин. Уханието на Феб беше чисто, естествено и мъжествено. Изпълваше я с желание.