Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Божичко! Какво да сторя? — Мисли, гадно предателче! — Кое да избера? Вината или самосъхранението? Да, ама когато си Предател, самосъхранението надделява над всичко останало: в мига преди да се прегърнем с Готвача, предателският ми мозък изпрати порой сигнали за опасност до скелетно-мускулната ми система, та неусетно задникът ми се изпъна назад като на мъжка проститутка, стараеща се да привлече клиентела, а раменете ми се свлякоха напред като на Квазимодо, когато бие камбаната, и именно в тази ми поза се прегърнахме — гордо изправеният Готвач от Джърси и изгърбилият се, надупен Вълк от Уолстрийт.
— Добре ли си? — пусна ме от обятията си Готвача, сграби раменете ми и ме отдалечи на една ръка разстояние. — Да не би пак да си си повредил гръбнака?
— Нищо ми няма — отвърнах на мига. — Само малко се посхванах в оная килия. А и настинката ме мъчи… смрък-смрък… — Обърсах с опакото на дланта носа си. — Винаги съм се чудел: щом малко се разболея, и веднага ме удря в гръбнака.
Боже мой! Що за шибани глупости му приказвам? Свих рамене и се опитах да подредя мислите си.
— Я ела да поседнем навън. Имам нужда от чист въздух.
— Води. Идвам след теб — рече Готвача.
Излязохме във вътрешния двор през солидна двукрила врата и още с появата ни усетих как ужасната „Минолта“ на Мормона прави щрак-щрак-щрак. Имах чувството, че прогарят дупки през тялото ми с някакъв лазер. Като стигнахме до зоната с тиковата мебел, предложих на Готвача да седне в безбожно скъпия фотьойл, гледащ към прозореца на детската стая.
Потиснах желанието си да вдигна глава към щорите и взех, че сипах по една чаша леден чай. После подхванах общите приказки.
— Виж какво — рекох отегчено, — не мога да повярвам, че ония путьовци — и още щом думата излезе през устата ми, си дадох сметка, че Агента маниак и Копелето вероятно няма да се зарадват на описанието, което им правя, и си взех бележка да внимавам насетне — ме поставиха под домашен арест. Сякаш въпреки наличието на жена и две деца има вероятност да се изпаря нанякъде. Ебаси и тъпия номер! — поклатих възмутено глава.
— Напълно в стила на тия копелета — каза ядно Готвача и кимна в знак на съгласие. — Само гледат как да ти отровят живота. Как й се отразява всичко това на Графинята?
Поклатих глава и пуснах дълбока въздишка:
— Много зле. — И спрях, да надделея на порива да излея душата си пред Готвача. Щото в края на краищата и предателите си имат гордост, а аз си давах сметка, че рано или късно куп народ ще слуша този запис. — Държи се така, сякаш всичко това я шокира до безкрайност. Като че ли досега си е мислела, че е омъжена за някакъв доктор, да речем. Не знам… но имам чувството, че ще се разделим, преди да сме приключили.
— Не говори така — прекъсна ме Готвача. — Ще я надживеете заедно тая работа, но единствено при условие, че ти се държиш мъжки. Тя е омъжена за теб и ще те следва накъдето и да поемеш. Но при първата поява на слабост от твоя страна — бада-бинг! — и Готвача плесна веднъж с ръце — ще видиш как ще изчезне през вратата за нула време. Така е при женските: винаги ги привлича силата.
Замислих се за миг върху думите на Готвача и духът ми се вдигна, след което моментално пак спадна. Обикновено мислите му бяха мъдри, но този път се оказаха съвсем далеч от истината. Дали щях да проявя сила или не, бе без всякакво значение; Графинята сама по себе си беше достатъчно силна — поне дотолкова, че да не позволи на проблемите ми да намалят и с една йота квотата й за извличане на златна руда. Израснала бе в мизерия, по отрупаните с боклук улици на Бей Ридж, в Бруклин, и в никакъв случай нямаше да рискува историята да се повтори.
При все това Готвача ми предоставяше идеалната възможност да му подчертая, че всъщност нямам никакво намерение да сътруднича на властите. Така че му заявих с най-сериозен тон:
— Може и да нямам влияние върху действията на Графинята, но затова пък владея собствените си. Не бива и капка съмнение да храниш, Денис, че ще съм силен докрай. Ще се боря до последен дъх, казвам ти — до смърт, ако трябва. Независимо колко ще ми струва, колко кръв ще се пролее и колко трупа ще оставя зад себе си. Ебал съм му майката на всичко! Ще искам съдебно дело и ще изляза от него невинен. — Поклатих глава, докато се радвах на наперените си приказки. Съвсем по вълчи звучеше. Жалко, че си оставах путка. — Ти само гледай какво ще стане — добавих и размърдах носа си заплашително.