Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Не беше маловажно, че монах от ордена на цистерцианите зае третото архиепископско място на Север. За Варнхем още на времето се бе погрижил крал Ерик Йедвардсон, ала сега неговият наследник крал Сверкершон бе дал уверение на манастира, че ще прибави към земите му нови и ще му даде привилегии, та дори бе дарил част от собствените си земи, за да се построи цистерциански женски манастир при Врета в Източна Готаланд.
А от случилото се горе, в Свеаланд, изглеждаше, че никой манастир нямаше да се наложи да влезе в конфликт с кралската власт, както на времето бе станало с Варнхем.
Една благочестива жена на име Дотер бе дарила големия си имот Вибю, който се намираше извън Сигтуна, на ордена на цистерцианските монаси, точно както преди време майката на Арн бе дарила Варнхем. И точно както бе станало навремето, и в този случай се появиха роднини, които искаха да обявят дарението за невалидно. Сега този роднина беше синът Гере.
Ала Гере не можеше да се надява на подкрепа от страна на архиепископ Стефан. Даже Стефан бързо успя да накара крал Карл Сверкершон да одобри дарението и да го потвърди с кралския си печат. Синът Гере взе пак не си отиде без нищо. Той наследи всичко друго, което остана от майка му. Ала най-важното бе да се осъзнае, че даренията, дадени на Цистерцианския орден, не могат да бъдат подлагани под съмнение.
Така манастирът във Варнхем не беше в опасност и трябваше да предприемат нещо, за да го върнат към най-хубавите му години. Тъй като Варнхем бе съществувал едва-едва, в него живееха само дванадесет монаси, чиято основна задача бе да поправят и поддържат всичко и чрез присъствието си да спасят манастира от запустяване.
През изминалите години „Школата на живота“ долу в Дания бе надминала Варнхем във всяко отношение. Ала и заради това на отец Хенри, който се гласеше за доста работа по обновлението на Варнхем, му се стори правилно да поиска хора, които да помагат, именно от „Школата на живота“. Тъй че той написа писмо, в което даде най-подробни указания, като преди това похвали Божиите най-ближни слуги за справедливата им победа срещу светската власт, олицетворявана от Барбароса.
Сред онези, които бяха привикани във Варнхем, бяха брат Гилберт и Арн. През всичките години в „Школата на живота“ брат Гилберт бе успял да накара работата в ковачниците да потръгне много добре, помагаха му няколко сръчни монаси, които той предварително бе обучил. Във Варнхем положението беше точно обратното. Ковачниците бяха запустели. Тъй че бе съвсем естествено брат Гилберт да бъде повикан обратно във Варнхем.
Що се отнася до младия послушник Арн, въпросът бе далеч по-сложен. Практическите си умения младият Арн бе получил именно от брат Гилберт, тъй че ако Гилберт се отправеше към Варнхем, то бе логично Арн да остане в „Школата на живота“.
Ала отец Хенри имаше някои планове по отношение на Арн, които не искаше да разкрива, тъй като най-вероятно писмото щеше да бъде запазено в архивите на Цистерцианския орден.
Вместо това завоалирано той даде указания малка част от конете от „Школата на живота“ да бъдат поведени към Варнхем, та да видят дали идеите на брат Гилберт пасваха по-добре на варварите в Западна Готаланд, отколкото на варварите в Дания. Написа, че не иска да се меси в детайлите и оставя решението на всички практически задачи в ръцете на брат Гилберт. След като свърши с най-трудната част от писмото си, в която той не можеше да напише пълната истина, ала все пак трябваше да завърти нещата тъй, че да не излъже, премина към въпроса за градинските растения. Най-добрият от послушниците на брат Люсиен трябваше да се върне във Варнхем, за да може да даде монашески обет веднага след завръщането си. Брат Люсиен трябваше да се погрижи достатъчно и добре сортирани билки и семена да бъдат натоварени и превозени от Дания до Западна Готаланд.
След като отец Хенри приключи писмото си, известно време се занимава с това да доизписва и украсява буквите, тъй че да станат достатъчно красиви. Той се концентрира над задачата си и за известно време мислите му не се насочиха към нищо друго. Ала когато беше готов и остави перото, той въздъхна от облекчение и радост. Огледа се в обичната си стара зала за преписване на ръкописи. Поради някаква причина той винаги бе смятал тази зала за свой духовен дом, мястото, където ще осъществи най-важните си дейности. В момента по лавиците зееха дупки, тъй като голяма част от книгите ги нямаше, ала това беше само въпрос на време. Тук, в тази зала, той щеше да завърши земния си път, след което щяха да го погребат в църквата, където вече почиваше основателката на манастира — госпожа Сигрид.