Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
В деня, в който Арн отиде да помага в кухнята, там се готвеше обяд от агнешко. На момчето му се наложи да отиде първо при пастирите, да вземе две агнета и да ги доведе в скотобойната, намираща се до кухнята. Това въобще не означаваше, че яденето щеше да се сготви именно от тези животни. Двете агнета, заклани преди десетина дни, вече бяха висели достатъчно и бяха готови за готвене и на тяхно място в студеното хранилище до голямата кухня трябваше да се провесят двете току-що заклани агнета, които на свой ред можеха да бъдат сервирани на масата след десетина дни. Само варварите ядяха месо, което не бе висяло.
На Арн не му харесваше да води двете безпомощни агнета на заколение. Надяна на шиите им кожен ремък и ги водеше бавно след себе си, отпускайки повода, когато те се спираха, за да щипнат тревичка, която им се бе сторила особено вкусна. Идваха му на ум сравнения от Светото писание, изобразяващи именно такива отношения между добрия пастир и стадото му, макар че наистина сега бе трудно да бъде наречен такъв.
След като отведе животните в скотобойната, намръщеният послушник там веднага закачи задните им крака на големи куки и им преряза гърлата. Докато животът напускаше животните, а бялото на очите им помътняваше от страх, послушникът взе тръстикова метла и отвори дървен люк, за да смие кръвта от тухления под в подземния канал. След като и това бе направено, към него се присъедини още един послушник и действайки с ножовете, двамата нарязаха бързо агнетата.
Арн отнесе веднага двете още топли кожи в дъбилната, а след това се отправи към избата с лед, за да вземе нови парчета за хранилището, в което номерираните нови агнета вече висяха най-последни в дългата редица от телета, прасета, крави, патици и гъски. Парчетата лед трябваше да се поставят до канала в средата на хранилището, за да можеше водата от топенето им да се стича по специален улук. Вътре бе тъмно и студено и Арн трепереше, докато пръскаше порестите тухлени стени с вода. Помещението бе високо, а най-отгоре имаше малки отвори, пропускащи светлината. През тях излизаха и всичките тежки изпарения от месото.
Когато влезе в голямата кухня, отвиселите агнета бяха вече нарязани и поставени в тава със зехтин, чесън, джоджен и разни подправки от Прованс, а огънят в големите печки се разгаряше. Месото щеше да стане готово, за печене, когато се напоеше достатъчно със зехтина и подправките. Лопатките и остатъците от месото бяха нарязани на парченца и поставени в големи железни котли. За вечеря щеше да има агнешка супа с кореноплодни растения, а за десерт — малко череши с мед и печени орехи. С печеното агнешко щеше да бъде сервиран бял хляб, зехтин и прясно козе сирене.
В „Школата на живота“ не се пиеше вино всеки ден, но това бе свързано не с устава й, а с трудностите по доставянето му от Бургундия в Скандинавия. Само брат Руджеро имаше правото да решава кога на трапезата да се сервира вино, а кога — вода. Сега бе решил, че към печеното агнешко ще подхожда най-добре вино, и Арн бе изпратен във винените изби за една бъчвичка. Беше му наредено строго да я вземе от далечния край на погреба, където бе най-отлежалото вино — защото го пиеха винаги в този ред — и му напомниха как именно бе отбелязана необходимата бъчвичка. Арн обаче се върна все пак не с нея и му бе прочетена лекция, че донесеното от него вино можело да се използва за причастие, но не и за християнска трапеза, което бе груба шега, смутила юношата. И на Арн му се наложи да се отправи отново към избата.
Когато вечерята бе сервирана и всички отидоха да ядат, Арн се върна в кухнята и гребна черпак вода от чистия питеен извор, чийто ручей течеше направо през кухнята, без да се смесва с потока мръсна вода от магерницата. Пийна студена вода, наслаждавайки й се, сякаш бе дар Божи. След това, преди да седне да хапне комат бял хляб, прочете особено дългата и предшестваща яденето молитва.
Не изпитваше нито глад, нито завист към братята. Това бе просто обичайната трапеза, приличаща на всички останали в „Школата на живота“. Приключил с яденето, той започна да разтребва, наглеждайки големите котли, в които се готвеше храната за следващата трапеза.
След нощната, служба трябваше да се измие старателно цялата кухня, като се съберат всички огризки или се смелят в канавката за оттичането на нечистотиите, по която те попадаха в ручея, а оттам и във фиорда, или пък се изхвърляха върху голямата купчина органична тор в копривата зад кухнята. Брат Люсиен следеше много внимателно за това как се събираше торта, защото в работата му бе важно да се наторява постоянно почвата.