Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
— Правим добро на ближния си. Както Господ е винаги наш пастир, така и ние, в краен случай, можем да сме понякога пастири на хората. Даряваме ги с по-добър живот чрез нашите знания и нашия труд. Това ли имаш предвид, свети отче?
— Точно така, сине мой, именно това имам предвид. Ние сме като Божия факла сред тъмнината. Между другото, кой е казал това?
— Свети Бернар, разбира се.
— Да, така е. Ние пробваме неизвестността, укротяваме природата, закаляваме по нов начин стоманата и намираме лек за болестите. Ние правим така, че хлябът да стига за мнозина. Тези неща са материални. Но както сеем пшеница, така и разпространяваме знанието за Божието слово и за това как трябва да се разбира то. Съгласен ли си засега с мен?
— Разбира се, че как иначе — започна преизпълнен с противоречиви чувства Арн. — Какво ще стане обаче, ако отново ти задам съвсем конкретен въпрос, свети отче? Прости ми дързостта, защото разбирам всичко, което каза за праведния ни труд. Защо тогава братята от ордена не могат никога да се насладят на радостите от любовта? Щом любовта е благо дело, защо именно ние трябва да се въздържаме от нея?
— Това може да се обясни на две нива — каза отец Хенри, който, изглежда продължаваше да се забавлява с размишленията на ученика си. — Нашето висше призвание, нашият труд в качеството ни на най-усърдните Божи служители на земята си има своята цена. И тя е такава, че ние трябва да посветим цялата си душа и тялото си на служенето на Господ. Иначе никога не бихме могли да създадем нищо надеждно. Само си представи, че във всеки ъгъл има жени и деца на братята! На какво ще прилича това? Половината от времето ни ще отива не за онова, за което сме предназначени. Щяхме да започнем да се грижим за имуществото си и децата ни щяха да получават наследство от нас. Само си го представи! По такъв начин обещанието ни да живеем в бедност изпълнява същата функция, която и обетът за безбрачие. Ние не притежаваме нищо, а онова, което сме направили, ще го наследи църквата.
Арн мълчеше, потънал в размисъл. Виждаше логиката в обясненията на отец Хенри и му бе благодарен, че обясняваше всичко с практически примери, без да се задълбочава в теориите на Платон и свети Бернар за човешките души. Младежът обаче все пак не бе удовлетворен, защото у него оставаше чувството, че липсва някакво логическо звено, като например можеше да се зададе въпросът защо бе толкова ужасно проливането на семе. Може би това бе някакъв вид духовна лакомия? Или пък нещо, което отвличаше мислите от Бога?
Изчервявайки се, той си призна, че занимавайки се с това, му бе невъзможно едновременно с него да мисли за Бог.
След като на отец Хенри му се стори, че Арн разбра и поне частично прие простото обяснение, което му бе дадено, той, оживил се забележимо, реши, че до края на седмицата юношата може да изкупи греха си при провансалските готвачи в кухнята, като при това остане, както и преди, на хляб и вода, което щеше да е сурово изпитание за него, но щеше да послужи за укрепването на духовните му сили.
Работата в кухнята кипеше денонощно. Братята, работещи на полето, в оборите, в ковачницата, в дърводелницата, в предачницата; онези, които подковаваха конете и печаха тухлите, развъждаха овце или пчели; онези, които работеха в овощните или в зеленчуковите градини — всички те се връщаха у дома за вечерната молитва, почиваха си от работата и освен това разполагаха с време за четене. Работата в кухнята обаче спираше само за два часа през денонощието — след нощната молитва, когато огньовете загасваха, а наоколо цареше чистота и настъпваше тишина. Много преди разсъмване обаче всичко започваше отначало, първо с изпичането на хляба. След това кухнята се изпълваше с братя и послушници. Най-напрегнатите часове бяха преди обедната трапеза, когато едновременно и забързано работеха десетима монаси и послушници. Всеки ден трябваше да се изхранят от петдесет до шестдесет уста, в зависимост от това колко братя се намираха в момента в разход и колко бяха гостите в манастира. В кухнята господстваше едновластно брат Руджеро от Ним, на когото помагаха двамата му собствени братя Каталан и Луис, които още не бяха станали членове на ордена, може би защото никога не им оставаше достатъчно свободно време за други занимания.