Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
След като Арн привърши с тази работа, му оставаха два часа за почивка, преди да започне изпичането на хляба. Той обаче бе работил толкова дълго в жегата на кухнята, че въобще не можеше да заспи.
Лятото бе прохладно и във въздуха вече се усещаха първите аромати на есента. Нощта бе тиха и звездна, а на небето сияеше луната.
Арн седеше на каменното стълбище, водещо към голямата кухня, и гледаше звездите. Мислите му се лутаха между тежката дневна работа, силните аромати в кухнята и сутрешния му разговор с отец Хенри. Усещаше, че нещо важно за любовта продължаваше да не му е ясно.
След това отиде до ограденото място и извика Шамсиин. Чул условния сигнал, жребецът изпръхтя силно и веднага се втурна към Арн с плавен тръс, вдигайки високо крака. Шамсиин още бе млад жребец, но бе пораснал забележимо и цветът му се бе променил от детско млечен на преливащо сиво-бял. На лунната светлина изглеждаше като излят от сребро.
Сам не разбирайки защо, Арн прегърна с ръце силната шия на жребеца, започна да го прегръща и да го гали и най-накрая заплака. Гръдта му бе препълнена с непонятни за самия него чувства.
— Обичам те, Шамсиине, толкова те обичам — прошепна той и сълзите му заструиха като ручей.
Разбра, че мисли за нещо греховно и забранено, което и сам не можеше да си обясни.
За пръв път през живота си реши, че има нещо, за което нямаше да може никога да се изповяда.
VI.
Monasterio Beatae Mariae De Varnhem най-накрая стана официалното име на манастира във Варнхем. Отец Хенри, който в момента отново седеше в залата за преписване на ръкописи, изпита внезапно чувство на радост, докато изписваше името на манастира. Тази обител щеше да бъде в чест на светата Дева, която бе спомогнала за изграждането й, като се бе явила на госпожа Сигрид при освещаването на катедралата в Скара. И сега тук най-после щеше да се възцари ред.
В действителност отец Хенри имаше много неща, на които да се радва и които в момента се опитваше да изрази добре в дългите си писма. Цистерцианите бяха спечелили както опасна, така и трудна битка срещу самия император на Германия — Фридрих Барбароса. Самият отец Хенри също допринесе за това, както и двамата му най-добри другари — архиепископ Ескил от Лунд и отец Стефан от Алвастра. Кой от тях е можел да си представи подобен развой на събитията, когато преди двадесет години той самият и Стефан се бяха отправили на дълго пътуване към мрачния и студен Север?
Император Фридрих Барбароса бе игнорирал император Александър III и бе избрал свой собствен и по-податлив на влияния втори папа в Рим. Християнският свят трябваше да вземе страната или на истинския папа Александър, или на узурпатора в Рим. Изходът в тази битка не бе лесен за предвещаване.
Мнозина крале се страхуваха от германския император и искаха да бъдат в добри отношения с него. Сред тях за съжаление бе и крал Валдемар Датски, както и мнозина от наплашените му епископи. Ала архиепископ Ескил от Лунд, приятелят на цистерцианите, зае позиция срещу своя крал и за истинския папа Александър III. Заради тези се действия той бе принуден да напусне страната.
В тази битка, както и в много други, ставаше дума за това дали кралете и императорите ще надделеят над Църквата, или пък Църквата ще успее да се освободи от светската власт.
Противоударът на монасите от Цистерцианския орден бяха Свеаланд и Готаланд. Бяха убедили крал Карл Сверкершон, който не знаеше достатъчно за император Фридрих Барбароса, за да се страхува от него, да създаде нова епархия, в която да влизат именно Свеаланд и двете страни на готите. Нямаше значение кой от градовете щеше да се превърна в център на архиепископството. Важното бе да се действа. Карл Сверкершон изключително мъдро не даде своя собствен град Линшьопинг, а отстъпи Източен Арос. За монасите от Цистерцианския орден това не бе никакъв проблем. Важното беше желязото да се кове, докато е още горещо.
И се случи тъй, че отец Хенри също беше в катедралата в Сенс, когато Ескил, в присъствието на самия папа ръкоположи Стефан за архиепископ на новата епархия, включваща Свеаланд и двете страни на готите. Тъй като норвежците също бяха верни на стария папа, то сега всичко натежаваше в тяхна полза, а Фридрих Барбароса се оказа в неизгодна позиция. На Ескил се отдаде възможността триумфално да се завърне в Дания, а Стефан пое поста си в Източен Арос. Битката беше спечелена.