Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Знам какво имаш предвид. Бедната, деликатна Куин, която всички винаги трябва да защитават — отговори Куин горчиво. — Е, в един момент трябва да пораснеш. А аз не си направих труда да уведомя някого, че съм се променила, защото да си слаб и безполезен е добро прикритие. Помисли си за Зоро и Скарлет Пимпърнел13.
— Но кога… какво… — гласът на Райли заглъхна. Не беше сигурна как да зададе на сестра си въпроса, който трябваше да бъде зададен.
Не беше сигурна, че иска да чуе отговора.
— По-късно. Ще ти разкажа за това после. Може би. — Куин се вторачи в нея за един дълъг момент, след което спусна крака от леглото и се наведе, за да нахлузи ботушите си. — Ти си по-добра в преценяването на характера на дадена личност по нейните емоции, отколкото аз съм била някога, Райли. Така че, предполагам, че ще приема думите ти за този Конлан. Но само при условие, че го проверя сама.
Почукване на вратата спаси Райли от нуждата да отговори.
— Махай се, Денал. Казах ти, че не искам никаква храна — извика тя.
Вратата се отвори със замах и Конлан се показа на прага.
— Не е Денал и макар да мисля, че трябва да хапнеш нещо, по-важно е да поговорим. Трябва да разбера какво знае сестра ти.
Райли се опита да надникне в коридора зад него.
— Къде е Денал? Мислех си, че той никога няма да си тръгне.
Конлан сви рамене.
— Мисля, че Вен го държи с главата надолу от някой прозорец точно в момента. Изглежда е забравил, че аз съм неговият върховен принц в стремежа си да ти служи.
Само намек от усмивка в ъгълчетата на устните му показваше неохотното забавление на Конлан от отстъпничеството на воина му.
Преди Райли да може да отговори, Куин се изправи и закрачи напред, за да застане точно пред Конлан.
— Принц, а? Ако измамиш малката ми сестричка, ще отговаряш пред мен. А аз съм от типа момичета, които ще ти наритат атлантския задник.
С тези думи по-бързо, отколкото Райли я беше виждала да се движи някога, Куин постави ръце върху слепоочията на Конлан.
— Пусни ме, пусни ме вътре, малка рибке — каза тя с напевен глас.
Конлан, вторачен в Райли над главата на Куин, не помръдна. Райли знаеше колко бързо може да се движи той. Можеше да отблъсне хватката на Куин за секунда. Да му се не види, можеше да счупи ръцете на Куин за един миг.
Но вместо това той се усмихна на Райли, а после затвори очи. В стаята се възцари пълна тишина за почти минута. След което Куин свали ръцете си и се препъна назад от Конлан.
— Кой си ти? Как изобщо си успял да оцелееш след подобно мъчение? — Тя продължаваше да се отдалечава от него, докато не достигна до леглото и падна върху него до Райли.
— Куин, добре ли си? — Райли потърси връзка със сестра си чрез емоциите си. Но за първи път не можеше да я достигне. Тя скочи на крака и се обърна към Конлан. — Какво й направи?
— Не, въпросът е какво ти си направила на него? — каза Куин зад нея. Райли се обърна да погледне сестра си, но вниманието на Куин беше фокусирано върху Конлан, като лазерен лъч. — Някак си, Райли, ти си в неговата душа.
Топлина забушува в Райли. Тя погледна в очите на Конлан и отвори емоциите си за него. И почувства истината в думите на сестра си. Не беше съвсем готова да му позволи да види, че той също беше вътре в нея.
Стъпки отекнаха надолу по коридора, докато се приближаваха към тях. Гласът на Вен предшества появата му.
— Конлан, имаме проблем. Или може би трябва да перифразирам. По дяволите, имаме купища проблеми. Макар че този е нов.
— Считай и мен за още един проблем, атлантидецо, — изръмжа Куин. — Защото докато не разбера защо твоите хора нападнаха моите, няма да те остава на мира.
Вен огледа Куин отгоре до долу и се ухили.
— Скъпа, ще сметна това за най-доброто време от седмицата ми. По дяволите, може би от цялата скапана година.
Леден глас нахлу в стаята миг преди Аларик да заблещука в силно, заплашително присъствие между Куин и Вен.
— Отправям ти честно предупреждение, Венджънс. Ако я докоснеш, ще те унищожа.
Райли подскочи, с мисълта да защити сестра си от Аларик, който беше най-плашещият мъж, когото някога беше виждала.
Мъж, който случайно притежаваше магически сили, които убиваха по негова команда.
Необяснимо, но Куин започна да се смее. Звукът отекна в стаята, висок и див.
13
Става въпрос за героя от приключенския роман „Аленото цвете“ (ориг. име — Scarlet Pimpernel) на родената в Унгария английска писателка баронеса Емуска Орси, публикуван за пръв път през 1905 г. — Б.пр.