Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Пое дълбоко дъх и бавно издиша. Трябваше да помисли. Бяха го упоили и сега го караха нанякъде — без съмнение, за да се отърват от него, заедно с нарочно скрит труп. Нямаше нито оръжие, нито съюзници, беше в чужда страна, не знаеше къде е — макар че калдъръмът му подсказваше, че поне все още е в града. С какво разполагаше? Прерови джобовете си: кърпа, банкноти, монети, молив, сгънато листче, монокълът. Претърси и Трапинг, много внимателно. Напипа нещо твърдо между плата и подплатата на куртката му от лявата страна на гърдите, където би трябвало да са окачени медалите му. Дръпна плата и шевът се разпра. Свенсон мушна пръст и напипа твърда гладка повърхност. Нямаше нужда от светлина, за да разбере, че това е друга стъклена карта. Извади я и пъхна при първата в джоба на шинела си.
Изведнъж замръзна. Каруцата бе спряла.
След секунди чу стъпки от двете страни. Взе си шинела и затвори очи — поне можеше да се прави на заспал. Ако му се удадеше възможност да избяга или да удари някой от тях по главата, щеше да е по-добре да го мислят за заспал и упоен — въпреки че не беше в най-добрата си форма, а и в най-добрата не беше особено добър боец. Някъде откъм краката си чу остро металическо щракване, когато свалиха резетата и смъкнаха задната каната. Дръпнаха покривалото и Свенсон усети хладния влажен утринен въздух — светлината, която проникваше през клепачите му, подсказваше, че се е съмнало. Преди да успее да реши дали да отвори очи, някой безмилостно го мушна в корема с прът и той изпъшка и се сви от болка. Чу мъжки смях, безжалостен и подигравателен.
Доктор Свенсон се надигна на колене, сложи си монокъла и се огледа. Каруцата бе спряла в затворен павиран двор, утринната мъгла лепнеше по околните покриви. Дворът бе осеян с бъчви и кошове, пълни с ръждясали парчета метал. Видя голяма отворена врата, а зад нея — ковашко огнище.
Двама от бандитите на граф Д’Орканч стояха до каруцата. Единият държеше дълъг прът с остра кука на края. Другият — по практично — държеше револвера на Свенсон. Докторът погледна тялото на Трапинг на светло. Сивото лице бе белязано с вече станалите морави белези около очите. Нямаше видима причина за смъртта, нямаше рани, нямаше видими травми или тъмни петна. Свенсон забеляза, че едната ръка на Трапинг е с ръкавица и че връхчето на показалеца е откъснато. Наведе се и смъкна ръкавицата. Върхът на пръста бе в ярко индигов цвят, кожата бе пробита от някаква игла или тънко острие, плътта около разреза бе покрита със засъхнал синкавобял прах. Откъм ковачницата долетя шум и Свенсон се обърна — и видя Франсис Сонк и майор Блах да влизат в двора. Бързо нахлузи ръкавицата върху ръката.
— Най-сетне, най-сетне — провикна се Франсис Сонк. — Долу на пристанището сме готови. — Усмихна се на Свенсон. — Но бяхме подготвени само за двама. Трябва да импровизираме. Ето, използвайте количката. — Кимна към една ръчна количка, отиде до една дървена стена, натисна я и тя се плъзна встрани по някаква релса. Отзад се видя наклонена павирана пътека. Сонк тръгна по нея. Блах прикова Свенсон с изпълнен с омраза поглед и щракна с пръсти. От ковачницата излязоха двама облечени в черно войници и майорът им заповяда:
— Придружете доктора! — И тръгна след Сонк.
Свенсон с мъка си навлече шинела, защото бе много студено. Пътеката бе обградена от дъсчена ограда и се виеше между полуразрушени сгради и купчини отпадъци. Знаеше, че вървят към реката. Болката в корема му бе утихнала и ужасът му преминаваше в студена и дръзка непреклонност. Провикна се към майор Блах, колкото можа по-подигравателно:
— Открихте ли принца, майоре? Или прекарахте нощта в пиене на чуждо вино… и лизане на чужди… ботуши?
Блах спря и се обърна. Въпреки пресъхналата си уста Свенсон успя да се изплюе към него. Не го уцели, разбира се, но все пак имаше ефект. Майор Блах почервеня и тръгна към него, но Франсис Сонк извика рязко:
— Майоре! — Блах спря, хвърли на Свенсон още един убийствен поглед, после се обърна и продължи по пътеката. Сонк се изхили, изчака Блах да го настигне, хвана го за ръката и го изтика напред, така че застана между него и Свенсон. Свенсон погледна през рамо. Хората на графа бяха зад тях — единият буташе количката с трупа, а другият вървеше последен с револвера. Нямаше начин да избяга. Провикна се още по-високо:
— Лесно ли е да предадеш родината си, майоре? Любопитен съм — каква беше цената ви? Злато? Нова униформа? Жени? Момченца? Стадо овчици?