Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Каква е причината за този дълг? — обади се най-накрая мистър Домби. — Кой е кредиторът?
— Той не знае за това — отговори капитанът и сложи ръка върху рамото на Уолтър. — Но аз знам. Дългът е направен, за да се помогне на човек, който вече не е между живите, и това е струвало на приятеля ми Джилс доста стотици лири. Ако сте съгласен, ще ви кажа повече подробности насаме.
— Хора, на които са необходими големи усилия, за да се закрепят самите те — продължи мистър Домби, без да забелязва странните знаци на капитана зад гърба на Уолтър и все така загледан в сина си, — би трябвало да се задоволят със собствените си финансови задължения и проблеми и да не ги утежняват, като се занимават с чужди дългове. Подобно поведение е безчестно, а също и нахално — сурово рече мистър Домби, — твърде нахално. Богатият не би могъл да стори нищо повече. Ела насам, Пол!
Детето се подчини на думите му и мистър Домби го взе на колене.
— Ако сега ти имаше пари… — започна мистър Домби. — Погледни ме!
Пол хвърли поглед и към сестра си, и към Уолтър, а после се взря в лицето на баща си.
— Ако сега ти имаше пари — повтори мистър Домби, — толкова пари, колкото са необходими на младия Гей, какво би направил с тях?
— Ще ги дам на стария му чичо — отвърна Пол.
— Ще ги дадеш назаем на стария му чичо, така ли? — уточни мистър Домби. — Добре! Знаеш, че когато пораснеш, ти ще бъдеш другият собственик на парите ми и ние заедно ще се разпореждаме с тях.
— „Домби и Син“ — обади се Пол, на когото тази фраза бе отдавна втълпена.
— „Домби и Син“ — повтори баща му. — Би ли искал още сега да представяш „Домби и Син“ и да дадеш назаем парите на чичото на младия Гей?
— О, умолявам те за това, татко — възкликна Пол, — а също и Флорънс.
— Момичетата — намеси се мистър Домби — нямат нищо общо с „Домби и Син“. Ти самият би ли искал?
— Да, татко, да.
— Нека тогава така да бъде — отговори баща му. — Виждаш ли, Пол — продължи той, като понижи глас, — каква е силата на парите и как хората се домогват да се сдобият с тях. Младият Гей е дошъл чак дотук, за да се моли за пари, и ти, така великодушен и благороден поради това, че разполагаш с тях, ще му ги дадеш като проява на доброжелателност и благосклонност.
За миг лицето на Пол придоби старчески вид, издаващ дълбоко вникване в скрития смисъл на изречените думи, но то отново грейна по детински, щом момченцето слезе от коленете на баща си и изтича да каже на Флорънс да не плаче повече, тъй като младият Гей щял да получи парите от него.
След това мистър Домби отиде до масичката встрани, написа бележка и я подпечата. Междувременно Пол и Флорънс си шепнеха с Уолтър, а капитан Кътъл ги озаряваше с лъчистата си усмивка, като таеше такива амбициозни и неимоверно дръзки мисли, каквито мистър Домби никога не би и допуснал. След като написа бележката, мистър Домби се върна на предишното си място и я подаде на Уолтър.
— Утре сутринта — нареди той — веднага предайте това на мистър Каркър. Той моментално ще се погрижи някой от служащите ми да освободи чичо ви от настоящото положение, като заплати въпросната сума и определи вноските за изплащането на дълга съобразно с финансовото положение на чичо ви. Считайте, че това се прави за вас от младия мистър Пол.
Уолтър, развълнуван, че държи в ръка средството, с което ще избави от беда добрия си чичо, навярно би се опитал да изрази поне отчасти своята благодарност и радост. Но мистър Домби рязко го възпря.
— Считайте, че това се прави — повтори той — от младия мистър Пол. Аз му го обясних и той ме разбра. Бих искал повече да не ме занимавате с този въпрос.
Той посочи вратата с ръка и Уолтър успя само да се поклони и излезе. Мис Токс видя, че капитанът се кани да направи същото и се обади.
— Уважаеми сър — обърна се тя към мистър Домби, чиято щедрост бе предизвикала у нея и мисис Чик порой от сълзи. — Мисля, че пропуснахте нещо. Простете ми, мистър Домби, мисля, че поради благородството на характера си и изключителната си възвишеност вие подминахте една дреболия.
— Така ли, мис Токс? — учуди се мистър Домби.
— Джентълменът с… инструмента — продължи мис Токс, като хвърли поглед към капитан Кътъл — остави на масата до ръката ви…