Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Така е. — Д-р Сингълтън се взря в Марк Харисън през очилата си. Беше четирийсетгодишна, с волево интелигентно лице и прибрана на кок черна коса. Отиде до конзолата, която бе вързана към Сибил.
Квантовият компютър на Първа база имаше пълен достъп до всички чудеса на XXI век. КАРПА бяха събрали в една база всички генетични данни, известни на човечеството. В нея, разбира се, нямаше ДНК профилите на абсолютно всички хора на земята, но съдържаше проби от служителите на всички полицейски и военни институции, които бяха предоставили тези данни на ООН, на всяка бизнес организация, която агенцията бе успяла да подкупи, и на всички научни институти, с които КАРПА работеше. Ставаше въпрос за генетичните данни на пет милиарда души, живи и мъртви.
— Е, какво открихте, докторе?
— Някой си Игор Андреевич Маканов. Роден в Москва през 1963 година. Офицер от Съветската армия от 1980 година. Кръвната проба е взета и архивирана през 1984. ДНК профилът му е регистриран в КАРПА през април 2005 година, като е използвана същата проба. Няма данни за по-скорошни проби.
— Съветско военно обучение — каза тихо Марк.
— Специалните служби — добави д-р Сингълтън и погледна биографичната справка. — Спецназ, от 1985 до 1989.
— Изключително опасен.
— И аз така мисля — каза д-р Сингълтън. — Но има една подробност. — Тя докосна виртуалната клавиатура и изображението на холографския екран се смени. Пред очите им се появи текст.
Маркс прочете:
— Загинал по време на учение в Санкт Петербург през май 1989 година.
Марк излезе от лабораторията на д-р Сингълтън и за малко да се сблъска с количката на Том, който бързаше по коридора.
— Точно теб исках да видя — каза Том и пъхна разпечатка в ръцете му.
— Какво е това?
— Снимка на основите на Калифорнийския конферентен център по време на строителството му през 1996 година. Това… — и той потупа по разпечатката с мръсния си нокът — е общинският канал, построен през 30-те години. Минава на метър от ниво Б6. Това е път за навън.
70.
Ниво Б6, Калифорнийски конферентен център
Лицето на Марти беше мъртвешки бледо.
— О, боже мой! — изпъшка той и тръгна бавно обратно по коридора.
Дейв стоеше като истукан, заровил лице в ръцете си.
— Исусе Христе! — възкликна Форман и сложи длан на челото. Лицето му бе изкривено от тревога. Огледа се, все едно решението на проблемите им щеше да се появи от въздуха. — Така — каза той след малко. — Май възможностите ни се изчерпаха.
— Напълно — промълви Дейв.
— Може ли да предложа нещо? — обади се Джери Годард. — Не можем да се качим обратно по рампата, въздухът там е много мръсен, а може да избухнат и още коли. Какво ще кажете да се върна до асансьора на Б5, да отворя вратата и да се покача по стълбата в шахтата?
— Така стигнахме до Б3 — каза Марти. — Но стълбата в шахтата е почти разрушена. Над Б3 е изтръгната от стената.
— Но след като стигна до Б3, може да намеря друг път нагоре. Може да стигнем до Б2, може по рампата да се качим чак на повърхността. — Годард ги изгледа един по един. Той беше в най-добра форма, само кракът му беше ранен.
— Но ние току-що слязохме от Б3.
— Знам, но може да има други възможности там.
— Как ще стигнеш до асансьорната шахта на Б5? Не можеш да използваш рампата, димът е прекалено гъст вече — каза Дейв.
— По аварийните стълбища. Едно от тях трябва да е проходимо. Може дори да се кача по-високо от Б5.
— Това е добър план — каза Форман след секунда. — Аз идвам с теб.
Годард сви рамене.
— Щом искате, сенаторе.
Форман се обърна към Дейв и Марти.
— Дейв, трябва да се погрижим за ръката ти. Да влезем в някое от помещенията по коридора.
Върнаха се обратно. Забелязаха чешмичка, която преди това бяха пропуснали. Дейв я пробва. Работеше. Наведе се и пи дълго от студената вода. Имаше вкус на метал.
Върнаха се в помещението с отворената плъзгаща се врата. Форман го обиколи и след малко се върна с цял наръч бял плат.
— Покривки за маси — каза той.
Раздраха ги на ленти и намокриха някои на чешмичката. Ръката на Дейв беше срязана дълбоко, но раната не беше опасна. Форман я превърза стегнато с мократа лента, след това я окачи на друга лента през врата му. Почисти кръвта от лицето на младежа и обърса раната на челото му. Междувременно Годард почисти и превърза раната на прасеца си.