Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Алтаир си припомни следобеда, когато Ал Муалим му показа съкровището. Тогава усети примамливия му зов, не можеше да го отрече, но успя да устои на изкушението. Запита се дали вечно ще му устоява. Невероятната му сила изглежда въздействаше на всички, които влизаха в досег с него. Дори Ал Муалим, който до съвсем скоро беше негов идол, който му беше като баща и навремето беше добър човек, справедлив, честен, уравновесен, загрижен единствено за добруването на Ордена и онези, които му служеха, сега се оказваше корумпиран. Блясъкът на Ябълката хвърляше призрачни отблясъци по лицето му. Същото беше и с душата му.
— Илюзия — досети се Алтаир, все още замислен за онзи следобед.
Ал Муалим се разсмя.
— Всичко е илюзия. И тамплиерското съкровище, и късчето от Едем, и господните слова. Сега вече разбираш ли? Вълните на Червено море никога не са се отдръпвали. Водата никога не се е превръщала във вино. Не манипулациите на Ерос са подпалили Троянската война, ами това… — Той вдигна високо Ябълката. — Всичко е просто илюзия.
— Онова, което възнамеряваш да направиш, също е илюзия — настоя Алтаир. — Ти искаш да накараш хората да те следват против волята си.
— Това по-малко реално ли е от фантомите, които сарацини и кръстоносци преследват в момента? Онези мерзки богове, които се отдръпват от света и оставят хората да се избиват заради тях. Те вече живеят в една илюзия. Аз просто им предлагам друга, в която няма да се лее толкова кръв.
— Те поне сами са си избрали тези фантоми.
— Нима? Изключвам редките случаи, в които някой еретик променя вярата си.
— Така не е редно — сопна се Алтаир.
— Сега пък логиката ти убягва. Ти я подмени с чувства. Разочароваш ме.
— Тогава какво може да се направи?
— Ти няма да ме последваш, а аз няма да те принуждавам.
— Значи няма да се откажеш от тази ужасна схема.
— Значи сме в безизходица.
— Не, не сме — рече Алтаир. Може би Ал Муалим беше прав, защото той усети как се опитва да отблъсне приливната вълна на чувствата. Завладя го тъга и нещо, което отначало не успя да определи, но след това разбра какво е. Беше самота.
Ал Муалим извади меча.
— Ще ми липсваш, Алтаир. Ти беше най-добрият ми ученик.
Алтаир забеляза как годините на Ал Муалим се топят, докато той заемаше позиция и подготвяше меча си, като по този начин принуди Алтаир да стори същото. Отскочи настрани, пробва гарда на Алтаир и той осъзна, че никога досега не го беше виждал да се движи толкова бързо. Онзи Ал Муалим, когото познаваше, се движеше бавно, пристъпваше с внимание в двора, правеха впечатление отмерените му жестове. Този обаче се движеше като боец — нападаше светкавично и замахваше с оръжието. Когато Алтаир преминаваше в защита, той ставаше още по-настъпателен. Алтаир се приведе напред и сви ръка, докато Ал Муалим атакуваше. В този момент изгуби равновесие и лявата му страна остана незащитена. Ал Муалим се възползва от шанса, замахна втори път и улучи.
Алтаир се сви, усети как от раната на бедрото рукна кръв, но не посмя да погледне. Не можеше да откъсне очи от противника си дори за секунда. Учителят се усмихна. Тази усмивка издаваше, че е дал на палето урок. Отстъпи настрани, след това се престори, че напада отново, първо отскочи на едната страна, след това и на другата с надеждата да издебне Алтаир незащитен.
Алтаир се престори на уморен и разкъсван от болка и силно изненада Ал Муалим, което му достави огромно удоволствие. Въпреки че последният му удар беше успешен — поне така си мислеше — Учителят се плъзна настрани, сякаш преместен от непозната сила.
— Сляп си, Алтаир — изкиска се Ал Муалим. — Открай време си сляп. И винаги ще си останеш сляп. — Нападна отново.
Този път Алтаир реагира прекалено бавно, усети как острието на Ал Муалим прониза ръката му и извика от болка. Не издържаше повече. Беше твърде уморен. Губеше кръв. Сякаш енергията му бавно се оттичаше. Ябълката, раните, натрупаното изтощение се съчетаваха бавно и го осакатяваха. Ако не се включеше активно в битката, много скоро го очакваше поражение.
Заради Ябълката старият се разсейваше. Дори си позволи да злорадства. Алтаир избра този момент, за да атакува, да замахне, мечът му попадна в целта и рукна кръв. Ал Муалим изрева от болка, изчезна, после се появи отново, ръмжащ, готов за следващото ожесточено нападение. Престори се, че ще атакува от лявата страна, и изтегли меча си назад. Алтаир отчаяно отби удара, но от силата му се отплесна на една страна и в продължение на няколко секунди двамата си разменяха удари, което се промени, когато Ал Муалим се наведе, изнесе меча нагоре, одраска бузата на Алтаир и отскочи с такава бързина, че асасинът не успя да отбие удара.