Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Подчинявай се на волята на Учителя — чу той.
— О, Ал Муалим. Води ни. Напътствай ни.
— Светът ще бъде прочистен. Ще започнем на чисто.
Новият ред, помисли си той, определен от рицарите тамплиери, с един тамплиер над всички — Ал Муалим.
Той излезе в преддверието на кулата, но нито един страж не пристъпи напред, за да го посрещне. Наоколо се носеше усещане за празнота. Сякаш невидима мъгла беше обгърнала всичко. Вдигна поглед и забеляза, че портата от ковано желязо, която водеше към градината зад кулата, е оставена отворена. Там падаха снопи светлина, сякаш го призоваваха, и той се поколеба, тъй като беше наясно, че ако отиде, ще попадне право в ръцете на Ал Муалим. Ако обаче Учителят искаше да го убие, досега щеше да е намерил начин да сложи край на живота му. Изтегли меча и се изкачи по стълбите и едва сега се сети, че продължава да нарича Ал Муалим „Учителя“, макар наставникът му да не беше вече такъв. Той беше престанал да бъде учител в мига, в който Алтаир разбра, че Ал Муалим е тамплиер. Сега вече беше враг.
Спря пред портата към градината. Пое си дълбоко дъх. Нямаше никаква представа какво го чака от другата страна, но имаше само един начин да разбере.
33
В градината беше тъмно. Алтаир чу приглушеното бълбукане на поток и ромоленето на водопад, иначе беше тихо и спокойно. Пристъпи към мраморна тераса — подът беше гладък — огледа се, присви очи в сумрака и различи очертанията на дървета и павилиони.
Неочаквано зад себе си чу шум. Портата се хлопна и щракна, все едно невидими ръце бяха дръпнали резето.
Той се завъртя рязко. Вдигна очи и видя Ал Муалим: беше застанал на балкона на библиотеката си и го наблюдаваше. Държеше нещо. В ръцете му беше съкровището от Храмовия хълм, късчето от Едем. Силата му излъчваше сияние и озаряваше Учителя в тъмнооранжево, което придобиваше все по-убедителен цвят, докато Алтаир гледаше.
Неочаквано асасинът бе прорязан от невероятна болка. Изкрещя и забеляза, че се вдига над земята, че е пленен от един-единствен лъч светлина, контролиран от протегнатите ръце на Ал Муалим, а Ябълката пулсираше също като мускул, който се свива и напряга.
— Какво става? — извика Алтаир, напълно безпомощен под влиянието на артефакта, парализиран от силата му.
— Значи ученикът се върна — рече напълно спокойно Ал Муалим. Говореше със задоволството на победител.
— Никога не съм бягал — отвърна възмутено Алтаир.
Ал Муалим се изсмя. Тези неща изглежда никак не го интересуваха.
— И никога не си слушал — добави.
— Затова съм все още жив. — Опита се да се пребори с невидимите окови, които го стягаха. Ябълката запулсира и светлината го притисна по-здраво, за да не може да мърда.
— Какво да правя с теб? — усмихна се Ал Муалим.
— Пусни ме — изръмжа Алтаир. Нямаше ножове, които да метне, но ако се освободеше, можеше да се добере до стареца с няколко скока. На Ал Муалим щяха да му останат няколко последни мига, за да се възхити на катераческите умения на ученика, преди Алтаир да забие меча си в корема му.
— О, Алтаир. Долавям омразата в гласа ти — упрекна го Ал Муалим. — Усещам как се разгаря. Да те пусна ли каза? Не е никак разумно.
— Защо го правиш? — попита Алтаир.
Учителя изглежда се замисли.
— Едно време бях изпълнен с вяра. Ти знаеше ли? Мислех, че има господ. Мислех си, че същият този господ ни обича, грижи се за нас, изпраща ни пророци, насочва ни в правия път и ни утешава. Мислех, че той твори чудеса, за да ни напомни за мощта си.
— И какво се промени?
— Открих доказателство.
— За какво?
— Че това е просто една илюзия.
Той махна с ръка и освободи Алтаир от светлината, която го държеше в плен. Алтаир очакваше да се строполи на земята, но едва тогава осъзна, че изобщо не се е издигал във въздуха. Огледа се объркано, усети нова промяна, нещо като нарастващо напрежение в ушите, също както преди буря. Над него, застаналия на балкона, Ал Муалим вдигна сферата над главата си и припяваше нещо неразбираемо.
— Ела. Унищожи предателя. Отпрати го от този свят.
Неочаквано около Алтаир се насъбраха хора, ръмжаха, оголили зъби, готови за битка. Позна ги, въпреки че отначало не можа да повярва — около него се бяха скупчили деветте мишени, деветте жертви, върнали се от отвъдното, за да отнемат неговия живот.