Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Ейприл извади кутията си с пастели от своята кофичка и я постави пред мен.
— Вземи моите, ако искаш — усмихна се. — Да знаеш само колко се радвам, че си по-добре.
— Благодаря — отвърнах аз. Извърнах се, за да погледна Даниъл. Той не ни наблюдаваше, но от изражението му реших, че е чул целия разговор, макар да беше в другия край на стаята.
Този факт не ми помогна да се почувствам по-добре.
По-късно същия ден
Даниъл ме беше помолил да прекарвам обедните почивки и часовете след училище с тях с Барлоу. Съмнявах се, че предложението му е все още в сила, затова на обяд се отправих към библиотеката и отказах на предложението на Ейприл да отида в кафенето. Останах в библиотеката до края на почивката. Когато петият час свърши, тръгнах бързо към следващия кабинет.
— Чакай, Грейс — провикна се Пийт Брадшо, когато приближих до шкафчето си.
— Здрасти, Пийт. — Забавих крачка.
— Добре ли си? — попита той. — Повиках те три пъти, преди да ме чуеш.
— Извинявай. Разсеяна съм. — Свалих раницата и отключих шкафчето. — Какво има?
— Исках да ти дам нещо. — Той извади плик от пластмасова кутия. — Понички. — Подаде ми кутията. — Малко са престояли. Купих ги вчера, но те нямаше.
— Благодаря… Само че… Защо?
— Все още ми дължиш една кутия отпреди Деня на благодарността. Затова реших аз да ти купя и така да се почувстваш двойно по-задължена. — След тези думи ми отправи неустоимата си усмивка.
— Задължена за какво? — попитах престорено срамежливо.
Пийт се приведе напред. Заговори съвсем тихо:
— Има ли наистина нещо между вас с онзи Калби или сте просто приятели?
Има ли наистина нещо? Сега вече бях сигурна, че хората говорят зад гърба ми.
— Не се тревожи — отвърнах. — Дори не сме приятели.
— Добре. — Той се отдръпна. — Значи с тези понички искам да те накарам да се почувстваш толкова виновна, че да се съгласиш да дойдеш с мен на танците за Коледа.
— Танците за Коледа ли? — Напълно бях забравила за тях. А дали онези, които знаят тайни за света на върколаците ходят на танци? — О, да, с удоволствие — отвърнах. — При едно условие.
— Какво?
— Помогни ми да изям поничките, защото в противен случай няма да се побера в роклята си.
Пийт се разсмя. Отворих кутията и си взе три.
— Може ли да те изпратя до следващия ти час? — попита той, когато заключих кутията в шкафчето.
Усмихнах се. Попита ме любезно, сякаш бяхме в петдесетте на миналия век.
— Разбира се — отвърнах, притиснах учебниците до гърдите си и се престорих, че съм с богато разкроена пола и оксфордки. Пийт ме прегърна през кръста, докато вървяхме по коридора. Кимна на някои от любопитните, с които се разминахме.
Пийт ми се стори толкова самоуверен, толкова нормален, толкова добър. „Той е тъкмо това, от което се нуждая“ — помислих си аз, докато го наблюдавах, но също така забелязах, че още някой е впил очи в мен.
Сряда, следващата седмица, точно преди обедната почивка
Седнах до Ейприл в кабинета по изкуство, за да поработя над рисунка по стара снимка. Накрая трябваше да се получи как Джуд лови риба зад вилата на дядо Креймър. Много харесвах как светлината нахлува странично на снимката и блести върху наведената глава на Джуд като ореол. Още работех с молив и нанасях основните контури, определях негативните и позитивните петна. Оказа се, че на снимката има повече сенки, отколкото бях забелязала първоначално и графитът на молива ми беше изхабен докрай, но не исках да ходя до острилката в другия край на стаята, защото Даниъл бе на по-малко от метър.
Няколко минути преди края на часа господин Барлоу застана до бюрото на Даниъл.
— Виж как се цупи Лин — побутна ме Ейприл.
Лин Бишоп гледаше озверяла Даниъл, докато господин Барлоу беше край него, за да наблюдава как рисува. Имах чувството, че иска да прогори дупка в гърба на Даниъл.
— Май Барлоу си има нов любимец. Горката Лин — подхвърли Ейприл с престорено съчувствие. — Да не говорим, че ти си много по-добра от нея. Трябваше да чуеш какви хвалби изреди Барлоу за рисунката ти на къщата. — Посочи рисунката ми и въздъхна. — И тази ми харесва. На снимката Джуд е адски готин.
— Хм — изсумтях аз. Взех два от изхабените моливи и се отправих към задната част на стаята, където седеше Даниъл.
Сложих единия в острилката.
— Стоп! — изрева Барлоу.
Отскочих настрани, но се оказа, че говори на Даниъл.
Четката му застина във въздуха. Вдигна поглед към Барлоу.
— Остави я така — разпореди се учителят.