Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
— Вие тук? — измънка той тежко.
Вторият помощник бе успял да се добере до кормилната рубка малко преди това. Беше се залостил в един от ъглите със свити нагоре колена, притискайки юмруци към слепите си очи; и тази му поза подсказваше гняв, мъка, примирение, капитулация, примесени с насъбрана злоба. Той каза печално и непокорно:
— Хм, сега е мой ред да бъда на вахта долу, нали?
Парният механизъм издрънча, притихна и пак издрънча; и очните ябълки на рулевия щяха да изскочат навън, сякаш беше гладен човек, за когото циферблатът на компаса под стъкления похлупак е парче месо. Бог знае колко време го бяха оставили там да кормува, забравен сякаш от целия екипаж. Звънците не бяха звънели; не бе имало никаква смяна; установеният на кораба ред беше отишъл по дяволите; но той се стараеше да държи носа в посока север-североизток. Кормилото може би го нямаше вече, огънят можеше да е угаснал, машините да са се повредили, корабът да е готов да се прекатури като труп, отгде да знае? Едничката му грижа бе да не се обърка и да не загуби властта си над кораба, защото стрелката на компаса се люшкаше силно и в двете посоки, гърчейки се върху иглата, а понякога като че ли правеше пълно превъртане. Той се измъчваше от силното напрежение на ума. Ужасно се страхуваше също така, че рубката ще бъде отнесена. Планини от вода продължаваха да се сгромолясват върху нея. Когато корабът се заби надолу в едно от отчаяните си гмуркания, ъглите на устните на Макхуър се свиха конвулсивно.
Капитан Макхуър погледна нагоре към часовника в рубката, закрепен с винтове за дървената стена; върху белия му циферблат черните стрелки като че ли стояха съвсем неподвижни. Беше един и половина часът след полунощ.
— Нов ден — смънка той на себе си.
Вторият помощник го чу и повдигайки глава като човек, който оплаква съдбата си сред развалините, възкликна:
— Няма да го видите да съмне!
Китките на ръцете и коленете му се тресяха силно.
— Не, ей богу! Няма…
И отново притисна лицето си с юмруци.
Тялото на рулевия се раздвижи леко, но главата му не се помръдна — като каменна глава от някоя колона, закрепена здраво да гледа само в една посока. При едно силно наклоняване встрани, което едва не отнесе изпод него навлечените му в ботуши крака, и тъкмо когато се олюляваше, за да се задържи, капитан Макхуър каза строго:
— Не обръщайте внимание на приказките на оня човек. — И после с неопределена промяна в гласа, много сериозен, добави:
— Той не е на служба.
Морякът не каза нищо.
Бурята се усилваше, разтърсвайки малкото помещение, което сякаш бе затворено плътно за вятъра; и светлината на компаса трепкаше през всичкото време.
— За вас не е имало смяна — продължи капитан Макхуър, като гледаше надолу. — И все пак искам да останете на руля, докогато можете да издържите. Вече сте му намерили цаката. Ако дойде друг човек, може да обърка всичко. Няма да свърши работа. Не е детска игра това. Пък и хората вероятно са заети с някаква работа долу… Как мислите, ще можете ли?
Рулевият механизъм подскочи с рязко кратко издрънчаване и престана да пуши като главня; и бездушният човек, с неподвижен поглед, избухна, сякаш целият порив вътре в него се бе излял на устните му:
— Ей богу, сър! Мога да кормувам безкрай, само никой да не ми приказва.
— О! Да! Добре… — Капитанът вдигна за пръв път очи към него — … Хакет.
И като че ли пропъди тези грижи от главата си. Надвеси се над разговорната тръба за машинното отделение, духна в нея и наведе глава. Мистър Раут отдолу отговори и капитан Макхуър веднага залепя устни на мундщука.
Сред воя на бурята наоколо той долепваше ту устни, ту ухо до тръбата и гласът на механика се изкачваше до него дрезгав и идващ като че ли от разгара на някакъв бой. Един от огнярите бил излязъл от строя, другите били капитулирали, та вторият механик и сгурджията поддържали огъня. Третият механик бил при клапана за парата. Двигателите се обслужвали ръчно. Какво е положението горе?
— Твърде лошо. Разчитаме на вас най-вече — рече капитан Макхуър. Помощникът му там ли е вече? Не? Нищо, щял да бъде там всеки момент. Мистър Раут би ли му казал да се обади по тръбата? По тръбата за мостика, защото той — капитанът — отивал пак навън, право на мостика. Имало малко вълнение сред китайците. Биели се, както изглежда. Не можел все пак да позволи да се бият.