47-ият самурай [bg]

— И двата съм ги гледал. Горкия Тоширо го обезглавяват в „Бандата“. Предполагам, че играе Кондо.

— Точно така. Мифуне играе ролята на Кондо Исами. Това се е случило с Кондо, когато привържениците на императора побеждават и сменят шогуна. В продължение на много години обаче само Кондо раздавал правосъдие в Киото. Неговите момчета са най-кървавата банда в цялата история на Япония. Убивали, убивали и пак убивали. Самият Кондо вероятно е отнел живота на стотина мъже на дуел с мечове. Той е въплъщение на истинския самурай, каквото и да говорят някои. Затова всеки, който реши да се нарече Кондо, явно има за цел да всява страх, да покаже на хората, че има намерение да убива. Дори, че това му доставя удоволствие.

— А какво за Кондо Исами Втори?

— Никога не съм виждал името му на хартия. Появявало се е в пресата само веднъж и няколко седмици по-късно главата на журналиста, виновен за това, бе намерена набучена върху триножник със стикове за голф пред редакцията на вестника му, едно жълто издание, наречено „Уикли Джицува“. Вдигна се голям шум. Трите стика върху подставката били номера осем, девет и три. Думата я-ку-дза всъщност идва от името на губещата ръка в една игра на карти, която е осем-девет-три. Никой не знае кой е Исами, само какво прави. Той е елитен наемен убиец на мафията и има малък отряд добре обучени бойци, които са привърженици на старите традиции. Все още убиват по стария начин — с меч.

— Трябва да ми обясниш по-добре.

— За западняк може би звучи странно, но в някои отношения мечът е много по-ефикасен от куршума, ако не се притесняваш от кръвта, разбира се. Тези хора се обучават цял живот и са много, много добри. Могат да те посекат по-бързо, отколкото ако стрелят с пистолет. Мечът е изключително смъртоносно оръжие, а те познават анатомията на човешкото тяло по-добре от хирурзи. Знаят точно къде да ударят, за да те посекат, да те прободат, да източат кръвта ти за секунди. Пронизват белия ти дроб и прекъсват дишането ти, посичат таза ти и унищожават двигателната ти система, разбиват главата ти и вече те няма. Дори няма да почувстваш болка, просто падаш и умираш. И най-хубавото — става безшумно. Можеш да си устроиш интересна битка, да извършиш тройно убийство, да организираш дуел и да си сигурен, че ченгетата няма да усетят. Никой не разбира какво е станало, докато на сутринта не видят локвите от онази лепкава червена течност в канавката. Ето, виж това.

Ник отвори един шкаф, извади някаква папка и я подаде на Боб.

Имаше снимки от аутопсии на хора, убити с меч. Върху металните маси лежаха голи тела, в които зееха овални дупки с размер на футболни топки; на други снимки раните не личаха добре, защото кожата наоколо не беше бяла, а тъмночервена, черна или зелена, но не от болест, както си помисли отначало Боб, а от големи, натрапчиви татуировки, покриващи ги почти целите. Разрезите обаче ясно се открояваха, когато свикнеш да ги различаваш между главите на дракони или вълци и йероглифите: разкриваха дупки с накълцано месо, видимо само защото кръвта се беше оттекла. Раните бяха огромни и дълбоки; през тях този пълен с течност мях, който представляваше човешкото тяло, се изпразваше за секунди. На снимките от местопрестъплението най-абсурдното не бяха черните костюми и обувки, слънчевите очила и разкривените тела на очистените мафиоти, отсечените крайници или разцепените глави, а кръвта, моретата от кръв. Всеки труп приличаше на остров в червено море; кръвта беше навсякъде, разлята като по заповед на някой луд крал.