47-ият самурай [bg]

— Защото нищо не разбира. Той е гайджин.

Боб и Ник се ръкуваха. Веднага се почувстваха сродни души, сближени от общия страх пред свирепата вещица Сюзан Окада. Ник ги покани в къщата, с дъсчен под и обзаведена с луксозни мебели в европейски стил. На едната стена висеше голям телевизор, по който даваха бейзбол, но навсякъде другаде се виждаха само етажерки с книги или рамкирани факсимилета от заглавни страници. Миришеше на печено месо — Ник току-що беше вечерял.

— Нещо за пиене? — предложи той.

— Никакъв алкохол — отвърна Суогър. — Ако пийна, ставам непредсказуем. Но не се съобразявайте с мен.

— Окада сан?

— Не, на работа съм. Това не е приятелско посещение.

— Чай, кафе, кока-кола, нещо друго?

— Не, благодаря.

— Е, аз пък ще си сипя нещо, ако нямате нищо против.

Ник донесе каничка и чашка, сипа си саке и започна да отпива на малки глътки. Покани гостите да седнат на кожения диван, а той се настани на едно кресло.

— Ник работеше във вашингтонската дирекция на „Токио Таймс“ — обясни Сюзан. — Там се запознахме. После обаче го отзоваха и няколко месеца по-късно го изгониха. За какво беше, Ник? Не си спомням вече. За плагиатство или за подкуп?

— В интерес на истината, и за двете.

— Направил го под влиянието на кокаина. Вината не е негова.

— Направих го под влиянието на кокаина, но вината си е чисто моя.

— Както и да е, сега твърди, че не употребява и все още работи на свободна практика. Пише статии, книги, репортажи и редактира „Токио флаш“, седмичник от най-долна проба. В Токио има стотици такива. Неговият е най-добрият. Ако се интересуваш от Брад и Анджелина или коя порнозвезда се е отказала от предишното си студио, за да се снима в садо-мазо сцени, трябва да питаш Ник.

— Знам обаче и други неща.

— Има издадени седем книги за якудза, а знае много повече от това, което е публикувал.

— Няма да съм жив, ако публикувам онова, което знам.

— Изглеждаш точно човекът, който ми трябва — отбеляза Боб.

— Ще се опитам да помогна. Дължа на Сюзан една услуга за нещо, което направи във Вашингтон. Така че казвай.

— Кондо Исами.

— Ох, леле. Впечатлен съм. Кой Кондо? Истинският или Кондо Втора серия?

— Да започнем с първия.

— Вероятно няма да разбереш втория, ако не знаеш за първия.

— Целият съм в слух.

Ник си сипа още саке. Изключи телевизора, разрови дисковете си, извади един и го пусна на стерео уредбата.

— Музика от няколко самурайски филма.

— Суогър е гледал много филми за самураи. Твърде много. Страда от синдрома Тоширо Мифуне.

— Е, Суогър сан, аз съм писател, затова обръщам голямо внимание на обстановката. Тази музика ще създаде подходящото настроение за разказа ми.

Ник отпи още една глътка кафе.

— Чужденците не могат да разберат динамиката на интригите, които са се разигравали между императора и шогуните в течение на триста години. Няма да те отегчавам с подробности, но в крайна сметка в Япония се закрепила странна система на двувластие. На трона в Киото седял показен, но безвластен богоизбран император, а в Едо управлявал воин, който побеждавал в безброй битки и бил по-хитър от всичките си противници. Двамата изобщо не се обичали.