Кралица на кошмара
- Автор: Блейк Кендар
- Серия: Anna #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1770-3
- Переводчик: Георги Иванов Иванов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кралица на кошмара». Краткое содержание книги:
Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее – не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил.
Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за Кас. Най-накрая Кас разбира – Анна е в Ада!
Тя го е спасявала повече от веднъж, сега е време той да върне услугата.
– Добрата новина е, че не сме се движили в кръг. Скоро ще се измъкнем оттук.
– Направо страхотна новина – изджавква саркастично Кармел и въпреки всичко пускам една усмивка.
Винаги, като е изплашена, става много ядосана.
Тръгваме, движим се като един, леко колебливо в началото, но после по-бързо. Но не толкова бързо, че да изглежда, че бягаме. Тези неща ще си умрат от кеф да ни подгонят.
– Има още един – казва Томас, но аз не свалям поглед от облещения пич. – Мамка му, още един.
– И двама от моята страна – добавя Джестин. – Движат се твърде бързо, за да ги следя. Просто се появяват в периферното ми зрение.
В някакъв момент трябва да погледна напред и губя от поглед Джони с млечните очи. Надявам се някой друг да го следи, но когато виждам още три трупа, два, които висят от дървета, и един, облегнат върху далечен дънер, разбирам, че просто не разполагаме с достатъчно очи.
– Няма да стане така – казва Джестин.
– Колко е далече краят на гората? – пита Кармел. – Можем ли да тичаме?
– Ще ни гепят един по един. Не искам да тичам с гръб към тях – казва Томас.
Но е неизбежно да им обърнем гръб. Въпросът е как да постъпим. Дали аз да прокарвам пътя напред? Или да се движим заедно?
Триото мъртъвци пред мен ме зяпа с черни очни кухини. Безизразните им лица ме предизвикват. Никога не съм виждал трупове да изглеждат толкова нетърпеливи, като кучета, които чакат да им махнат каишките.
Кармел изпищява; чувам как замахва с пръчката и удря нещо, и един скелет се свлича на земята до нас. Кръгът се разкъсва и тя отстъпва назад. Удря го отново и счупва гръбнака му с тоягата си. Чак когато виждам трупа зад Томас и усещам влажната хватка на една мъртва ръка около гърлото си, осъзнавам грешката ни. Всички свалихме гарда. Всички се обърнахме.
Измъквам се от пръстите, които искат да ми извадят гръкляна, и замахвам с лакът на сляпо, за да го отблъсна. Камата е в ръката ми моментално; острието се забива в трупа зад мен и звучи сякаш той се разпада на парчета. Когато разсичам скелета, който Кармел събори, той се втечнява и попива в земята.
Двама са готови, остават още двадесет и пет. Като поглежам дърветата, виждам тела навсякъде. Не изглежда да се движат, не нападат; просто са там и всеки път, като отместим поглед, са все по-близо. Кармел не спира да ръмжи и да стене и замахва с пръчката към всичко, което се приближи. Чувам Джестин и Томас да шепнат заклинания на два различни езика, но нямам представа какво правят. Ножът ми се забива в черната дупка на една очна кухина и трупът се разпада на нещо, което прилича на гранули пръст.
– Твърде много са – крещи Кармел.
Можем само да мечтаем да ги отблъснем.
– Бягайте – крещя, но Джестин и Томас не помръдват.
Гласът на Томас гърми в ушите ми. Диалектът ми напомня за Морфран и за обиамана. Чисто вуду. На три метра от него едно полуразложено тяло, провиснато от нисък клон, изведнъж се срива. В следващата секунда от него не остава нищо друго освен гърчещи се червеи.
– Браво, Томас – казвам, но когато хвърля поглед през рамо, друг труп се появява пред него, твърде бързо, за да го види.
Забива зъби в месото на врата му и той изпищява.
Джестин изръмжава нещо на келтски и прокарва ръка пред гърдите си; трупът пуска Томас и се свлича в гърч.
– Бягайте – крещи тя и този път го правим, краката ни тъпчат паднали листа и папрати.
Гледам да съм най-отпред, доколкото мога, като кълцам и ръгам всичко, което се появи на пътя ни. Вляво от мен Кармел е влязла в ролята на принцеса воин и си служи с тоягата доста ефективно с едната ръка. С другата е хванала Томас. Кръв потъмнява цялата горна част на ризата му. Той се нуждае от помощ. Не може да продължи да тича дълго. Но пред нас се появява светлина и просека в дърветата. Почти в края сме.
– Кас! Внимавай!
Главата ми се завърта от предупреждението на Джестин точно навреме, за да видя оцъклените очи точно там, където се страхувах, че ще бъдат. На пет сантиметра от лицето ми и съм съборен под него. Тежестта е неочаквана. Все едно ме гази валяк. Въпреки силата му ръцете му са гумени и меки; носът ми е твърде близо до врата му. Чувам как челюстта му изщраква до ухото ми, а кожата около възела на въжето е подута и черна, като пренадута гума. Докато се търкаляхме по земята, камата се заклещи под лош ъгъл. Не мога да я насоча към корема му и едва я пазя да не се забие в моя. Когато избутвам главата му с другата си ръка, той се извърта и захапва пръстите ми. Плесенясали зъби се впиват до кост и по рефлекс присвивам пръсти в челюстта му. Напипвам нещо меко и грапаво. Разложения му език.