Кралица на кошмара

– Те мислят, че са ме спечелили – казвам, като се обръщам към него. – Но на теб всичко ти е ясно, нали?

Изведнъж всички на масата утихват като един. Сякаш изобщо не са внимавали в разговора помежду си, а са слушали нас.

Бърк доста театрално се оглежда наоколо със съжаление.

– Надеждата ми беше, че като се срещнеш с ордена и чуеш какво е призванието ти, ще се откажеш да направиш тази грешка – казва той.

– Не го прави – чувам женски глас и като поглеждам през масата, виждам жената с пепеляворусата коса, която ме водеше по-рано, чието име сега знам, че е Мери Ан Котън. – Не осквернявай себе си и Биодаг Ду.

О, скъпа Мери Ан. И аз, и Бийдак Дюб ще се оправим.

– Много приятен култ си въртите тук, Бърк – казвам.

– Ние сме свещен орден – поправя ме той.

– Не. Вие сте култ. Добре облечен, превзет британски култ, но все пак култ.

Обръщам се към останалите и вадя камата от джоба си, вадя я от ножницата и ги оставям да видят как светлината от огъня проблясва по острието.

– Това е мое – казвам, надигайки глас над овчите им въздишки. – Преди това е било на баща ми и на неговия баща преди това. Искате си го обратно? Аз пък искам врата към оня свят, за да освободя някой, който няма място там.

Толкова е тихо, че чувам как Гидиън и Томас наместват очилата си. Тогава Бърк казва:

– Не можем просто да вземем камата обратно – а когато д-р Клементс протестира, пледирайки още веднъж за кръвната линия на първия воин, той вдига ръка, потушава гласовете и добавя: – Биодаг Ду вечно ще служи на твоята кръв. Докато тази кръв не пресъхне.

С ъгълчето на окото си виждам как Кармел сграбчва подлакътника на стола си, винаги готова да го откъсне и да започне да налага някого.

– Не е това начинът – казва Гидиън. – Не може просто да убиете воина.

– Вие нямате право да говорите, г-н Палмър – казва един от членовете, с късо подстригана черна коса. Той е най-младият и сигурно най-новият. – Не сте с ордена от десетилетия.

– Може и така да е – продължава Гидиън. – Но не можете да ми кажете, че няма други сред вас, които да се чувстват по същия начин. Кръвната връзка е съществувала хиляди години. А вие ще я унищожите само защото така казва Колин?

Като ефект от думите му се надига вълна от погледи, хората се гледат един други, ние с Кармел и Томас включително.

– Той е прав – казва д-р Клементс. – Нашата воля няма значение.

– И какво предлагате? – пита Бърк. – Да отворим врата и да допуснем една мъртва убийца да се върне в нашия свят? Мислите ли, че това е в съответствие с волята на камата?

– Нека камата избере – казва изведнъж Клементс, сякаш го е осенило прозрение. Той оглежда хората около масата. – Отворете вратата и нека Джестин отиде с него. Нека и двамата отидат. Войнът, които се завърне, ще е достойният за Биодаг Ду.

– Ами ако нито един от тях не се върне? – пита някой. – Тогава камата ще е загубена!