Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Маргарет иска петдесет хиляди долара — повтори Донован.
— Вие сте брат на Маргарет Донован?
— Да.
— Не вярвам. — Но сега забеляза приликата. — Маргарет знае ли, че сте тук?
— Тя ме изпрати. Срещу петдесет хиляди ще ви върне двете писма без никакъв шум.
— Какви писма? — Джордж се изсмя неудържимо. — Това е някой от майтапите на Шрьодер, нали?
— Това не е майтап, Ханафорд. Имам предвид писмата, които сте подписали днес следобед.
III
Един час по-късно Джордж се качи на втория етаж замаян. Грубостта в случая бе едновременно и възмутителна, и невероятна. Фактът, че някой, който му е бил близък в продължение на седем години, може неочаквано да го помоли за подпис върху документи, различни от това, за което са представени, караше всичко около него да му изглежда паянтово и несигурно. Дори и сега бе много повече погълнат от самия замисъл, отколкото от това как да се защити, и се опитваше да си представи стъпките, които Маргарет бе извървяла, за да стигне до подобно дръзко или отчаяно деяние.
От десет години насам тя работеше като скриптерка в различни студии и с различни режисьори, като в началото получаваше по двайсет, а сега по сто долара седмично. Бе красива и интелигентна — през тези десет години можеше винаги да пожелае да й направят пробни снимки, но й липсваха някои качества като инициативност или амбициозност. Не бяха малко случаите, когато нейното мнение бе издигало или проваляло начинаещи кариери. Но въпреки всичко тя продължаваше да бъде в услуга на режисьорите и да изчаква, като все по-силно съзнаваше, че времето тече.
Най-много го учудваше това, че за своя жертва бе избрала именно него. По едно време, преди да се ожени, бе изпитал някакво временно увлечение нея — беше я завел на един майски бал и сега си спомни, че на изпращане я бе целунал в таксито.
Флиртът им продължи колебливо една седмица и преди да успее да прерасне в нещо сериозно, той замина на Изток и срещна Кей.
Младият Донован му показа копията на писмата, които бе подписал. Бяха написани на машината, която държеше в кабинета си в студията, и бяха съчинени внимателно и убедително. Представляваха един вид любовни писма, които потвърждаваха, че е любовник на Маргарет Донован и иска да се ожени за нея; заради това се готви да си уреди развода. Беше невероятно. Не можеше никой да не го е видял, когато ги подписваше тази сутрин, не беше възможно никой да не я е чул да казва: „Инициалите ти са същите като на мистър Харис.“
Джордж се чувстваше уморен. Тренираше футбол за филма, който щяха да снимат следващата седмица със статисти от Южнокалифорнийския университет, и бе привикнал на редовен живот. По средата на някакъв объркан и отчайващ размисъл за Маргарет и Кей изведнъж се прозина. После се изкачи механично на втория етаж, съблече се и си легна.
Точно преди разсъмване Кей дойде при него в градината. Сега край тях течеше река и по водите й бавно и някъде далеч се носеха лодки, слабо осветени от зелени и жълти лампи. Нежното звездно сияние падаше като дъжд върху тъмното спящо лице на света, върху черните загадъчни силуети на дърветата, върху спокойните проблясващи води и върху отсрещния бряг.
Тревата беше влажна и Кей дойде при него забързана; тънките й пантофки бяха мокри от росата. Тя стъпи върху обувките му, сгуши се в него и вдигна лице нагоре, както се вдига книга, разтворена на определена страница.
— Помисли върху това как ме обичаш — прошепна тя. — Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но те моля да запомниш.
— За мен ти винаги ще си останеш същата.
— О, не, но ми обещай, че ще запомниш. — От очите й се лееха сълзи. — Аз може да се променя, но някъде дълбоко в себе си винаги ще си остана такава, каквато съм тази нощ.
Сцената бавно избледня, но Джордж се помъчи да се събуди. Седна в леглото; беше сутрин. От двора навън се чуваше бавачката, която посвещаваше сина му в нормите на добро поведение за двумесечни бебета. От съседния двор някакво момиченце извика загадъчно:
— Кой ми е сложил тази бариера?
Както бе по пижама, Джордж отиде до телефона и се обади на адвокатите си. После извика прислужника си и докато той го бръснеше, успя донякъде да приведе в ред снощния хаос. Първо, трябваше да се оправи с Маргарет Донован, второ — да държи Кей настрана от това, тъй като в настоящото си състояние тя можеше да повярва на всичко, и трето, да се разбере с нея. Последното му се струваше най-важно.