Не питай, не казвай

— Мамо, не искам да идвам с теб в „Бикрам“! — След като майка й се прибра от Сингапур, всяка събота сутрин ходеше на деветдесет минутни курсове по йога.

— Не става въпрос за „Бикрам“. — Гласът на госпожа Мерин звучеше ядосано. — Баща ти е на телефона. Иска веднага да отидеш в офиса му.

Тя си припомни предишната вечер. Тежестта на откраднатите пари в чантата й, когато се качи на влака за Филаделфия. Непрекъснатите проверки на телефона й — нито отговор от Майк, нито съобщение от А. Срещата с продавача на цветя Пийт, който имаше кал под ноктите и татуировка на врата, и който гледаше Хана така, сякаш искаше да я дръпне зад букетите от лалета и да я оправи набързо. Предаването на плика с пари. Погледите през рамо в търсене на А., без да забелязва нищо подозрително.

Тя не се почувства удовлетворена след предаването на парите на Пийт, затова се скри до гарата и изчака Патрик да се появи. Отиде директно при него и настоя пред нея да изтрие всички снимки от фотоапарата и лаптопа.

— Хубаво — въздъхна драматично Патрик и извади фотоапарата и лаптопа си. Хана гледаше как снимките изчезват от папката и паметта на фотоапарата. Преди да си тръгне, Патрик я хвана за гърдата, а тя заби лакът в ребрата му.

Надяваше се, че е постъпила правилно. През нощта в интернет не се появиха никакви снимки на Хана. Тя не получи никакви разтревожени обаждания от Джеремая, който да я обвини, че е съсипала всичко. С малко повече късмет Патрик щеше да е хванал самолета за Мексико и Хана повече нямаше да чуе за него.

Госпожа Мерин се размърда до вратата.

— Защо те търси през уикендите? — попита подозрително тя. — Да не би да става въпрос за кампанията? — При произнасянето на думата „кампания“ тя завъртя очи. Хана се съмняваше, че в изборния ден майка й ще гласува за Том Мерин. Всеки път, когато видеше снимката му във вестниците, тя изсумтяваше неодобрително и бързо обръщаше страницата с думите, че за него ще е по-добре да не се отнася толкова незаинтересовано към политиката, както се беше отнасял към брака им.

— Не знам — промърмори Хана. Тя се надигна от леглото, погали Дот по малката главичка и погледна към отражението си в огледалото. Кожата й изглеждаше бледа и подпухнала. Устните й бяха изпръхнали в ъгълчетата. Косата й беше разрошена и сплъстена. Може пък баща й наистина да я викаше заради кампанията. Може пък да се е наложило да направят спешна фотосесия. Правят ли се такива неща в събота сутринта?

Тя нахлузи набързо чифт дънки „Ситизън“ и блузка с качулка „Джуси“, качи се в колата и отиде до сградата, където се намираше офисът на баща й. Някои от предизборните плакати още висяха по стените в атриума. Вътре миришеше на храна и мъжки одеколон. Асансьорът пристигна със силно бучене.