Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Спенсър свали обувките си и се качи върху леглото. През огромния панорамен прозорец се виждаха проблясващите светлини на Манхатън.
— Ако още веднъж ме наречеш така, ще те сритам отзад.
Зак продължаваше да подскача.
— Нямаш вид на човек, който би сритал каквото и да било.
— О, така ли? — Спенсър скочи веднъж и се нахвърли върху него. Събори го върху матрака и обгърна главата му с ръце. Зак я отблъсна с лекота и се озова върху нея. Постоя известно време неподвижно, с разрошена коса и налудничава усмивка, след което протегна ръка и я погъделичка.
— Не! — размаха ръце Спенсър. — Престани! Моля те!
— Така правят всички братя! — пропя Зак. — Свиквай!
— Ще те убия! — изпищя Спенсър, кикотейки се неконтролируемо.
— Ти се смееш! — извика Зак. — Значи ти харесва!
Но после спря, изтърколи се върху матрака и подложи ръка под главата си.
— Много си лош — прошепна Спенсър, дишайки тежко. — Но и така те харесвам.
— Ще ме харесваш ли и ако не отида в Харвард? — попита Зак.
Спенсър изпъшка.
— Това училище е за загубеняци.
— Щеше ли да ме харесваш и ако бях гей? — Очите на Зак, увенчани с най-дългите мигли, които беше виждала, я гледаха ококорено.
Спенсър примигна срещу него.
— А ти гей ли си?
Устните му се разтвориха. Погледът му се отмести надясно. Той се приближи към нея, без да отговори на въпроса й. Изведнъж започна да я целува нежно по устните. Спенсър затвори очи, усещайки водка и сос за бифтек. Но целувките бяха повече приятелски, отколкото романтични, повече опиянени от алкохола, отколкото наистина страстни. Спенсър си помисли, че ще се почувства разочарована, но беше изненадана да установи, че въобще не й пука. Зак също трябваше да осъзнае доста неща. Може би Спенсър щеше да му помогне да се ориентира в тях, а не да го обърка още повече.
Те се отдръпнаха един от друг и се усмихнаха безмълвно.
— Искаш ли да се гушкаме? — попита Спенсър.
— Разбира се — каза Зак. След това я обгърна с ръце и я притисна към себе си. Спенсър мигновено се успокои и миг по-късно потъна в дълбок, блажен сън.
26.
В басейна става горещо
Емили пореше уверено водата. Стената на басейна се появи пред нея и тя се хвърли към електронния бутон, който отчиташе времето. Когато се обърна, останалите още не бяха завършили. Да! Беше спечелила. А когато погледна към таблото, установи, че времето й е с четири десети от секундата по-бързо от миналогодишното най-добро време.
Невероятно.
— Поздравления — каза единият от съдиите, когато Емили излезе навън. — Без малко да биеш рекорда!
Треньорът й Реймънд изтича до нея и я прегърна силно, без въобще да се притеснява, че е мокра до кости.
— Страхотно представяне по случай завръщането ти! — извика той. — Знам, че винаги си го имала в себе си!
Емили свали очилата и шапката; мускулите й пулсираха, а сърцето продължаваше да бие ускорено. Тълпата ликуваше. Останалите състезатели излязоха от басейна и я погледнаха завистливо. Съотборниците й я потупваха по гърба, докато тя се връщаше при дрехите си и хавлията.
— Страхотно! — каза едно момиче на име Тори Барнс, с което Емили беше най-добра приятелка през лятото на втори клас.
— Направо ти дишаха праха — додаде Джейкъб О’Райли, приятелят на Тори, който си падаше по Емили в четвърти клас и беше оставил в гардеробчето й един огромен пръстен от шоколадово яйце с играчка.
Емили им се ухили радостно и пусна плувните очила до сака с дрехите. Беше забравила страхотното усещане да спечелиш състезание. Но тя искаше да може да сподели този специален момент с някой… специален човек, а останалите състезатели в отбора не се вписваха в тази категория. Тя порови из чантата си, намери телефона си и написа есемес на Клоуи:
Току-що спечелих първото си състезание! Очаквам с нетърпение да се видим довечера!
Емили нямаше търпение да го отпразнуват — без алкохол, разбира се.
— Емили?
През групичката плувци си проправи път мъж, облечен с пуловер, на който се виждаше емблемата на Университета на Северна Каролина. Той беше гладко избръснат, имаше сини очи, оградени от ситни бръчици, оредяваща кестенява коса и носеше кожена папка и видеокамера. До него вървеше господин Роланд. Смесени чувства изпълниха Емили. Колкото и да се радваше да види агента, въобще не й се искаше господин Роланд да идва с него.