Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
С напредването на вечерята бащата на Зак и майката на Спенсър се приближаваха все по-близо един до друг, докато накрая тя почти се озова в скута му. Господин Пенитисъл й даде да опита лъжичка спанак със сметана. Госпожа Хейстингс избърса капчица сос за бифтек от бузата му. Спенсър не можеше да признае, че от дълго време не беше виждала майка си толкова щастлива — тя и бащата на Спенсър не обичаха твърде да показват физическа близост. Спенсър и Зак също се приближиха един до друг, коленете им се притискаха под масата, ръцете им се докосваха, когато наливаха от манерката на Зак.
Когато сервитьорката им донесе за десерт грамадни парчета чийзкейк, господин Пенитисъл почука с вилицата си по чашата с вино.
— И така, деца, искам да ви съобщя нещо. — Той огледа всички. — Бяхме решили да запазим това в тайна до утре, но мисля, че можем да ви го съобщим и сега. — Той хвана ръката на майката на Спенсър. — Помолих Вероника да се омъжи за мен. И тя прие.
Спенсър впери поглед в майка си, която извади кутийка за бижута от чантата си. Когато я отвори, кутийката изскърца, разкривайки огромен диамантен пръстен.
— Леле! — ахна Спенсър, която винаги се възхищаваше на диамантите. — Поздравления, мамо.
— Благодаря! — Госпожа Хейстингс сложи пръстена на ръката си. — Съобщихме новината на Мелиса, преди да дойдете. Тя иска да проведем церемонията в градската къща, но аз си мисля за нещо по-пищно.
— Кога ще се жените? — попита колебливо Зак.
— Смятаме да направим сватбата след няколко месеца — каза господин Пенитисъл и бузите му се изчервиха от гордост. — Може да е на някое отдалечено място, не сме решили още.
Госпожа Хейстингс кимна.
— Но засега поканих Никълъс да се нанесе в къщата при нас, Спенсър. Амилия и Зак скоро ще ти станат доведени брат и сестра — няма да е зле да свикнете един с друг.
Амилия изписка ужасено, но Спенсър и Зак се обърнаха един към друг и се ухилиха пиянски.
— Здрасти, брато — пошегува се Спенсър, тупвайки Зак по рамото.
— Радвам се да се запознаем, сестричке — отвърна й Зак, но гласът му съвсем не звучеше братски. Той скри ръката си под масата, сплете пръсти с нейните и силно ги стисна.
— Това определено си заслужава тост. — Госпожа Хейстингс махна с ръка на сервитьора. — Предполагам, че децата могат да изпият по чаша шампанско, не си ли съгласен, Никълъс?
— Само този път — колебливо прие господин Пенитисъл.
— Шампанско за всички — пропя госпожа Хейстингс. Високите чаши пристигнаха веднага.
Спенсър и Зак отново се спогледаха предизвикателно, опитвайки се да не се разсмеят.
— Наздраве! — извикаха двамата в един глас. Пукнаха чашите си и ги пресушиха.
След вечеря майката на Спенсър и бащата на Зак щяха да ходят в Метрополитън опера, затова пожелаха лека нощ на децата си пред асансьорите в „Хъдсън“. Амилия веднага се оттегли в стаята си, но Зак и Спенсър останаха навън, присмивайки се на минималистичния декор на хотела и вездесъщата техно музика.
Стаите им се намираха една до друга и те отключиха вратите си едновременно.
— По дяволите! — възкликна Спенсър, когато влезе вътре. — Прилича на японски капсулен хотел! — Когато пристигнаха, пиколото веднага беше отнесло багажа й в стаята и до този момент не я беше виждала. Тя имаше размера на килера на първия етаж у тях.
— Тук трябва да живеят хобити — извика Зак от неговата врата. — Татко наистина здравата се е стиснал.
Спенсър отиде в неговата стая. Беше същата като нейната — леглото едва се побираше в миниатюрното помещение, наричано спалня.
— А погледна ли в банята? — извика тя, влизайки в тясната кутийка. — Някой изобщо може ли да седне на тази тоалетна чиния?
— Поне леглото е удобно — извика Зак. Той изрита обувките си и започна да се друса на матрака. — Ела да поскачаш с мен, сестричке.