Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Ще направим главите още преди да дойде храната.
Зак отново повдигна едната си вежда.
— Не е ли това целта?
По гърба на Спенсър пробягаха тръпки. След провокативния момент в съблекалнята, Зак започна да демонстрира физическа близост с нея; поставяше ръка на кръста й и стискаше силно ръката й, когато Амилия се появеше с някой особено зрелищен тоалет. Когато подминаха „Картие“, докато вървяха по Сакс, той дори я хвана за ръката и я попита иска ли да влязат вътре — за да й купи нещо.
— Само ако е платинен любовен пръстен — пошегува се тя. Амилия ги погледна отвратено и през останалата част от следобеда вървеше на няколко крачки пред тях.
Госпожа Хейстингс им махна от масата. Господин Пенитисъл седеше от дясната й страна.
И двамата се бяха облекли като за опера; господин Пенитисъл носеше смокинг, а майката на Спенсър беше облякла обшита с мъниста рокля, която обгръщаше плътно слабото й тяло. На масата вече имаше отворена бутилка червено вино и плато с пържени калмари. Когато се настаниха край масата, госпожа Хейстингс напълни чинията на господин Пенитисъл.
— Знам, че мразиш онези, които имат пипалца — каза тя с майчински тон, докато поставяше чинията пред него.
— Благодаря ти, скъпа — отвърна господин Пенитисъл, като взе вилицата и ножа си.
Спенсър и Зак размениха развеселени погледи. Той бърка скришом за бутилката си и наля малко в чашите им с газирана вода. И двамата отпиха по една голяма глътка.
— С какво се занимавахте днес, деца? — Госпожа Хейстингс топна едно късче калмар в соса маринара.
— О, направихме си туристическа обиколка на Ню Йорк — каза Спенсър. — Сакс, Бендълс, Барнис. Амилия си купи много страхотни дрехи.
— О, тези магазини са великолепни. — Госпожа Хейстингс въздъхна с копнеж.
Господин Пенитисъл сбърчи чело.
— Не отидохте ли в някой музей? Не посетихте ли стоковата борса?
Амилия рязко затвори уста. Зак клюмна на стола си. Господин Пенитисъл лапна едно парче калмар и задъвка с удоволствие.
— А какво стана с обиколката на Карнеги хол, която ти уредих, Амилия? Трябваше да използвам доста връзки за това.
— Утре ще отида, татко — отвърна бързо Амилия. Страхливка.
— Добре — кимна господин Пенитисъл и се обърна към Зак. — Да не би да искаш да кажеш, че не си се срещнал с Дъглас?
Спенсър погледна Зак — беше забравила за срещата му с члена на приемната комисия в Харвард. Зак сви рамене.
— Не ми се ходеше.
Господин Пенитисъл примигна.
— Но човекът чакаше да му се обадиш. — Той извади блекбърито си. — Ще видя дали няма да се съгласи да се срещнете утре сутринта…
Зак изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да експлодира.
— Татко, нали се сещаш, че не всички искат да учат в Харвард.
Господин Пенитисъл зяпна леко.
— Но… на теб ще ти хареса в Харвард, Закъри. Някои от най-хубавите ми спомени са от онова време.
— Това е страхотен университет — заприглася му госпожа Хейстингс. Господин Пенитисъл стисна ръката й с благодарност.
Но Зак изпъна ръце на масата и ги погледна, без да мига.
— Аз не съм като теб, татко. Може пък да искам други неща.
Господин Пенитисъл изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да каже още нещо, но госпожа Хейстингс бързо се намеси.
— Хайде, хайде, сега не е моментът да се карате! — Тя побутна чинията с калмари към Зак за утеха. — Всички си прекарваме страхотно в Ню Йорк. Нека си остане така.
Телефонът на господин Пенитисъл иззвъня.
— А — рече той, поглеждайки към екрана. — Дъглъс ще се срещне с теб утре в десет сутринта. Проблемът е решен.
Сервитьорът се приближи, за да вземе поръчките им. Спенсър се обърна към Зак.
— Добре ли си?
Зак стисна челюсти. По врата и бузите му бяха избили червени петна.
— Всичко, което му кажа, влиза през едното му ухо и излиза през другото.
— Съжалявам.
Зак сви рамене и скришом наля още водка във водата им.
— Това е историята на живота ми. Но виж, имаме доста да наваксваме. Баща ми се скъса да се фука.
— По моите изчисления ни очакват поне пет доливания — прошепна Спенсър.
Последваха още много поводи за доливане. Щом поръчаха вечерята, разговорът се извъртя към господин Пенитисъл и това колко лоялен клиент на „Смит и Воленски“ е той — името му дори е изписано на месингова табела на стената — пий, пий, пий. Когато сервираха храната, госпожа Хейстингс побърза да набави сос за бифтека му, майонеза за пържените му картофки и списък с вината, за да може той да избере още една бутилка — пий, пий, пий. Спенсър беше толкова замаяна от водката, че едва успя да опита филето си — не беше дори съвсем сигурна защо го е поръчала. Зак не спираше да избухва в смях на равни интервали. Амилия ги гледаше подозрително от другия край на масата, но не каза нищо. Спенсър не се беше напивала толкова от… е, от миналото лято. Но тя побърза да потисне този спомен, преди той да завладее съзнанието й.